|
На 6 март галерията на „Шипка” 6 събра 35 автори, работещи в различни стилове и обединени от духа на техния град - Ямбол. Имаше творби на живописци, скулптори, иконописци и плакатисти, водени от желанието си да покажат, че в града им има културен живот. Изложбата ще продължи до 25 март. Тя бе открита от Ивайло Мирчев, а слово-приказка разказа проф. Иван Газдов, който също участва в изложбата със свои творби.
Словото-приказка на проф. Газдов:
Необикновената история за един сън на една река
Имало една река. На цвят охра. Охрата е нещо като запрашено жълто или жълто, на което са му се скарали и е потъмняло от обида. Загрижено жълто. Лъскавината на гладката вода и загрижено жълтият цвят превръщали реката в златна тава с блестящи искрички, когато вечерното слънце се спускало като ценна червена монета в касичката на земята всяка вечер. Водата се отпускала от дневните грижи, от нея лъхвала прохлада, приготвяла се да сънува. Охлаждала връхчетата на висящите над нея от брега клончета на върбите и прошепвала: „Сега като се мръкне и птиците се отпуснат, при мен идва моят светъл сън за един човек. Искате ли да го разкажа?” Върбите се спогледали, въздъхнали, сребърните им остри листенца се размърдали: ”За НЕГО ли? - попитали те – разбира се, че искаме!” В настъпващото бавно притъмняване реката се покашляла, за да прочисти гласа си, от което малка група уклейки*/ се стрелнали, а тя започнала своя разказ:
„Вие, градски и луксозни разглезени дървета знаете, че съм дълга и вечна и всяка вечер сънищата ми са толкова много, но са все някак си материални, деловити и ясни са някак си. Мен ме пребродват каруци, къпят се в мен волове, сомовете в тинята ми се подиграват, че съм много буйна и ги гъделичкам по гърбовете, момченца хвърлят в мен въдици, докато един ден се появи ТОЙ. Строен, внимателен, съсредоточен, с лице загоряло от моите слънчеви отблясъци, с разпилени бели коси като венец, застана по средата ми, не на големия мост, не на железния мост, а направо върху мен застана. Погледна ме с кафявия си взор, бавно повдигна ръка и ме пренесе върху една квадратна дървена рамка с опънат на нея плат. „Какво правиш – паникьосах се аз – ти ме спираш, лишаваш ме от моята вечност, движението!”. „Правя те повече вечна, защото хората също текат като тебе. Но който има очи ще те види, който има сърце ще те усети!”, каза ми човекът и влезе в дървената къща до моя ляв бряг, където живееше с жена си и двете си дъщери. За да ги нахрани извади две риби от мен. Нахрани и себе си. От тогава моят сън стана моя необходимост. Обикнах ГО. Чаках ГО да извади своите две риби, да нахрани себе си и семейството си и да ме спре за пореден път на някое платно. Тогава разбрах, че освен житейското чудо на моето вечно течение има и друго – чудото на човешкото въображение. Забелязах, че когато ТОЙ стоеше върху мен и ме рисуваше, по бреговете ми се появяваха хора. Отначало един-двама чакаха с въдици и ГО гледаха. После повече, после донесоха и те платна. Започнаха да ме рисуват. Някой казваше: „Учителят идва”. Минаха години. Учителят беше направил своето чудо. Беше ме спрял върху картини, беше ме превърнал в друга плът и материя, в изкуство и възвисяване. Беше ходил по моята вода с движението на въображението и изкуството. Невидимото облаче на фантазията си остана върху мен – там до големия мост. Който има очи го вижда, който има сърце го усеща… После мен ме изгребваха, вдигаха ми диги, бетонираха ми дъното, по мене се возеха лодки с деца. Рибарчета плицикаха покрай бреговете, буренясах и сега, за да живея повече сънувам. Вълнувам се, когато някой от НЕГОВИТЕ ученици се връща и застава до мен, дали е лято, пролет или зима над мен – не забелязвам. Аз вече съм олтар на добротата МУ, на НЕГОВАТА съвършена човешка чистота. А вие, висящи върби, спрете да плачете, че се излагате пред учениците МУ”.
Така завърши разказа за своя сън реката. Случайно бях там надвечер. Огромното червено слънце безнадеждно потъваше в касичката на земята. Сънувах и аз.
Послепис или необходимо обяснение:
Градът е Ямбол, реката е Тунджа. Учителят е художникът Стефан Бъчваров, а всички ние сме неговите ученици.
*/ уклейка – малки тунджански рибки Преглеждания: 354 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |