|
Най-често авторите (Стивън Даниел, Дъглас Гелнер) определят постмодерна като критика на модернизма, направление, което продължава модернизма, но в специфичните условия на XX век. Най-често определят постмодерна, или постмодернизма като дескрипция, която има много смисли. Гелнер вижда в изкуството, архитектурата и най-вече модата постмодернизма като сместване на форми от високата култура с тези на ниската. Постмодерна диалогизира условията на модерността, като по правило критикува миналото, несъстоялото се и различните наследства, отречени от опита.
Според едни изследователи началото на постмодерното мислене поставя Ницше с отрицанието на догмите във философията. Началото на постмодернизма според това становище трябва да търсим в науката, изкуството. Според други изследователи постмодерното мислене се изразява в изменението на порядките на обществото като цяло и посочват 50-те години на миналия век като навлизане в постмодернизма. Третата група мислители налага представата за постмодернизма като осъзнаване на промяната във Франция и САЩ.
Всички постмодерни философи извършват своеобразна атака срещу “всеобщия разум”. Марк Постър отбелязва, че напрежението между истина и илюзия е само въведение към постмодернизма. По-скоро се оказва, че бинарните опозиции съществуват сами са себе, постмодерна се оказва отвъд тях. Постър отбелязва, че постмодернизма изразява линията между нещата като субект и обект, думи и вещи, идеи и материя. Тази линия смесва нещата, обърква ги, не може да ги разграничи, но в повечето случаи стига до нова конфигурация на значенията.
Петер Козловски, много известен съвременен немски философ, чийто книги “Култура на постмодерна” и “Изпитания на новото време. За постмодерна” интерпретират новото явление. Той си задава въпроса Какво означавя “модерн” и “постмодерн”? Според него спорът за модерна и съвременността е архетип на историческото изобщо и този спор няма да се прекрати, докато съществува историята. В такъв смисъл спорът между представителите на модерна и постмодерна е продължение на дебата между “старите” и “новите”, като лайтмотив на всяка епоха.
Според него три тенденции позволяват да се разглежда днешното време като посмодерн. Това са:
Развитието на техниката към нейната нематериалност. Откритието на крайността и проблема за екологията. Религиозното развитие след разпадане на утопизма.
Границата между модерната и постмодерната епоха според А. Тойнби е 1875 г. Концепцията за днешната епоха като следваща след епохата на Новото време се обосновава с откритията на второто начало на термодинамиката и крайността на вселената. Тези открития задават характерната идея на постмодерна. Второто начало на термодинамиката, утвърждаваща, че структурите се стремят към вероятното, най-малко комплексно състояние и че топлината се движи от по-топло към по-студено тяло, е откритие на XIX век. Анри Бергсон определя второто начало на термодинамиката като най-метафизичния от всички закони на природата. Това означава, че запасите от енергия и суровини са ограничени и че крайността на Вселена е научен факт. Идва времето на краят на утопиите.
Постмодерната наука търси, не известното, а неизвестното. Стига се ново легитимиране на знанията, появяват се кратките наративи, имащи значение в локалните комуникативни общности. Тези наративи не претендират за тотализация. Лиотар счита, че моделът на рационалност на Хабермас е неадекватен. Идеята на Хабермас като всеобщо съгласие, постигнато между рационални субекти по пътя на общуването е анархизъм. Лиотар предполага не комуникативно съгласие, а езиково противоборство.
Повече по темата в “Система на етиката”, авт. К.Нешев, Изд. Парадигма, 1999 и "Балканският неомарксизъм", авт. С.Теохаридис, К.Нешев, Парадигма,2007. Книгите можете за закупите от книжарницата на издателството в СУ "Св. Кл. Охридски" или да потърсите в търговската мрежа.
Преглеждания: 826 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |