Едно облачно сънно синьо небе над едно също толкова синьо море. Кадърът прекосява един човек, търкалящ автомобилна гума. Кръгът на тази гума е като кръгът на живота или като живот, сведен до нула, до мъничко нищо, готово за продажба, размяна, откуп. Това е първият кадър на новия български филм “Моето мъничко нищо”, спечелил специалната награда на журито на ХV международен филмов фестивал “Любовта е лудост” във Варна (2007), чиято премиера се състоя на 26 март. А този кадър, който се повтаря още два пъти във филма ни подготвя дискретно към стъпаловидно случващите се множество размени, откупи и купувания: на мотор, на бюст, на тяло, на живот.

Както анонсира разпространителят Желфилм в сайта на филма www.mylittlenothing.com, изработен от студио за уеб дизайн и интернет реклама „Уеб Дизайн България”: "диапазонът на аудиторията може да се окаже неочаквано широк, тъй като в чисто жанрово отношение филмът е своеобразен синтез между гангстерска драма, любовна история, еротична мелодрама с психологически елементи – като отделните нива на разказа са органично уравновесени с цел да се създаде максимален уют на зрителя”. Но на първо място, мисля че трябва да се отбележи акцента, който поставя филмът върху стремежа на личността към Доброто. И това добро за всеки се оказва различно и по различен начин достижимо.

Показателен е примерът с отърваването от учителката по френски Нели Кодева (Йоана Буковска), станала близка на героя на Антоний Аргиров. Бащата, бизнесменът Коста Кейкенов (Николай Урумов) реализира типично мъжко разчистване на сметките: учителката е причакана и ефектно отвлечена, за да се озове в местния бардак, където да изкупва вината си (и парите подарени от влюбения в нея син). Майката „енигматичната госпожа Силвия” (Койна Русева) реализира една типично женско отмъщение: тя замисля магията като средство за справяне със съперницата. Оказва се, противно на зрителското
очакване, че нито в бардака се случва онова, което се очаква да се случи, нито магията подейства... Действието се развива по съвсем друг начин, за да ни изправи пред заключението, че никой не е невинен, освен „мъничкото нищо”.

Интересни моменти, обясняващи и съдържащи посланията на филма са текстовете на песните, които зрителя може да чуе, изпълнени от героя на Антоний Аргиров. Като особено въздействаща мога да спомена последния му текст, в който се появява образът на обединена Европа, но обединена от едно разчленено детско тяло. Така филмът ни кара да се замислим не само за междучовешките отношения, но и за възможното ни пребиване в Европа.

И още нещо: “Моето мъничко нищо” не посочва кои са добрите” и “лошите”, така както в живота не можем със сигурност да посочим кои са те. Бизнесменът Коста Кейкенов не е безчувствен, а се притеснява от говорене пред публика, буди се от кошмари и дори изпада в сантиментални спомени от времето на своята младост. Героинята на Йоана Буковска не е само жертва, отвлечена и озовала се в публичен дом... В крайна сметка всеки един от персонажите наранява най-малко подготвения да понесе удара на „тяхното добро”.

Коментирай първи!

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2