 Изборът на име – било то на човек, сграда, фирма, книга - е сред най-личните действия, характеризиращи човешката личност, а това го прави автоматично и един от първите сигнали, изразяващи състоянието на даден език.
Преди време, на премиерата на сборника студентска поезия „Фейсконтрол” ( “Facecontrol”) едно момиче пожела да му бъде надписана книгата на името "Голдичка", прякор, който както обясни идва от думата „gold”. Този факт, саморазпозваването на себе си в име от чужд произход, не е новост в нашето мислене, но като че ли днес все повече се налага. В интернет-разговорите присъствието на личното име е недопуснимо. На негово място се появяват аналогичните имена-заместители, т.н никове ButtHead (Бътхед), BlackSun (Блескън), Witness (Уитнес). Всъшност и самото наименование на споменатия сборник е не-българско.
Това предпочитание на чуждата дума е интересна тема за размисъл, относно мястото на чуждицата както в най-новата ни поезия, така и в българския език, които винаги е готов да еволюира.
Онова което се случва и се случвало с българския език и онова, което предстои да се случва не само през настоящата, но и в следващите години е закономерния процес на изменение, характерен за всеки жив език. Може би онова, което се наблюдава днес много наподобява, случилото се през първата половина на 20-ти век, обогатяване на езика с думи от черковнославянски и руски произход, които колкото и необходими, толкова се явяват и като слово-антипод на турските думи, които „битуват” в широко в българскя език. В този смисъл руската дума играе ролята на вълшебна дума, която трябва автоматически да освободи българския език от този спомен за османското езиково присъствие по нашите земи. Пододобна е ролята, която имат, навлезлите през последните години в националния ни език чужди думи, най-често от английския език: иновация, мултиплициране, пърформанс.
И тъй като започнах със саморазпознаването на себе си в чуждоезиково име, искам сега да спомена и избора на име за дете, избор, който се спира на все по-далечни от роден произход имена. Сред широко разпространените български имена Димитър и Мария започват да звучат настойчиво имена като Алекс, Бригита, Елвира, Жан, Жорж, Жоржета, Касандра, Розмари. Същевременно, подредени до тях имената на българските ханове Ирник, Курт, Безмер, Тервел, Севар, Кармисош, Телец, въпреки родната принадлежност звучат, ако не чужди, то поне позабравени. Ако направим кратка ретроспекция на периода от началото на 20-ти век, ще забележим поразителен афилитет към руските имена като Сашо, Олег, Соня, актуалността, на които е особено силна през първите десетилетия след 9-ти септемри 1944 година, когато количеството българските собствени имена се „обогатява” с имена като Уляна (от фамилното име на Ленин).
Наименованията на фирми и организации носят в себе си още по-голямо количество фантазия и по-този начин се оттласкват по-силно от българската традиция. По извесни, които искам да спомена са: куриерската фирма „Спиди”, интернет-доставчиците „Headoff”.
В заключение ще спомена, че кръстопътново географско разположение на България също е влияло и ще продължава да оказва своето влияение на българския език, който през следващите години, във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз, ще приеме към себе си още по-голямо количество чужди думи и наименования.
Я. Р.
Преглеждания: 3134 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Изкуство 
На 12 април 1961 година да първи път землянин успя да се „отскубне” от гравитационния „кладенец” на Земята с космически кораб „Восток 1”. Старши-лейтенант Юрий Алексеевеч Гагарин обиколи Земята на височина 302 км. за 108 минути. Той бе първият човек, който видя, че тя наистина и кръгла и наистина покрита предимно с вода. 
