Османската империя е мощно политическо обединение на турските племена. Тя нахлува и завладява балканските племена през XIV - XV в. Историческите извори – записки и писма на чужденци, приписки, закони и други документи сочат процесите на възход, както и тези, описани от историците като криза (или известни като размирие), настъпила в Османската империя в началотo на XVIII. Докато през 1544 г. бизестенът на Цариград се описва като място, където стоки от различни краища на света се срещат и намират своите купувачи („В безистена има кантора за всички стоки, които се донасят тук от различни краища на света, от Персия, от Индия, от Армения, от Египет, от Африка, от Татари я, от Сирия, от Асирия, от Гърция, от Италия”), то през XVIII описанията на Турската столица cа коренно различни:

„Нека чужденецът посети пазарите. . . , няма да види там нищо друго освен чехли, груби ботуши от лоша кожа, груби муселини, лули, тютюн, кафе, готварски магазини, лекарство, подправки второкачествени пистолети, ками и въобще най-лошо произведените стоки на света. . . Погледнете външния вид на Цариград, и той ще ви се стори най-богатият и цъфтящ град на Европа; запознайте се с вътрешността му, и мизерията и нищетата му така ще ви смаят, че ще решите, че това е може би най-мръсната и бедна столица в света.” (Е. D. Clarke. Travel s in Various Countries of Europe, Asia and' Africa. Cambridge, 1810. V. I, p. 689—691).

XVIII в. е време на упадък на Империята, изворите дават данни за това как жителите са принудени да напускат родните си места: християните — пределите на империята, a мюсюлманите се надяват на преселение в столицата. Като мерки срещу това преселение се сочат нарежданията за забрана на строителството на нови домове в Цариград, както и предписанието всички семейства, живеещи в столицата по-малко от 8 до 10 години, да се завърнат по родните си места. С помощта на тези мерки властта се надявала да спре намаляването на числеността на населението на провинциите. Озезателна представа на това време дава романът на Вера Мутафчиева "Летопис на смутното време", където образите на исторически фигури на XVIII век получават не само глас, но и мотивация за действия.

Ето една писмо, изпратено до столицата, в което жителите от провинцията описват живота там и срещата си с едни от персонажите от "Летопис на смутното време": „Разбойниците под водачеството на хасковчаните Кара Фейзи и Мустафа, гюмюрджинците Есеоглу Хасан, Халилоглу Исмаил, Мастанлиоглу Ибрахим и Зейнел, султанйерлиите Бошнаоглу Мехмед, Кел Юмероглу Мустафа и селяниклията Ализотоглу, групирани в по-голямо количество и с по-голяма сила, идвайки от едно далечно разстояние от около 18 часа път, ненадейно нападнаха и нахлуха в селата на близката до нас Бунархисарска околия, като ги ограбиха и опожариха. След това изпратиха до нас писмо, с което поискаха от нашата околия следните неща: 60 кесии акчета, 200 оки кафе, 10 оседлани коня, 10 първокачествени кожуха, 10 първокачествени шинела... Веднага се събра населението и тъкмо когато пишехме писмо, че ще бъдат набавени исканите от тях пари и предмети, в петъка, 26 ден от месец шевал, в осем и половина часа, без предупреждение те нападнаха града и когато се готвеха да започнат сражение и убийства, ние им се съпротивлявахме около един час...”

Дневникът на Дриш, дипломат и пътешественик запознава историците с още една интересна подробност от това време, която сочи, че когато една империя е в упадък, това е благоприятен шанс за някоя от нейните части или иначе казано - "в мътната вода рибата се лови най-лесно". В началото на XVIII в. Дриш описва град София като голям, с много жители и малко чужденци, глад. Търговията му е в разцвет: „Повечето от търговците са, както и в Цариград, гърци и арменци. Има и някои стари еничари, които са си уредили от своите полковници било чрез молби, било срещу малка сума да си водят дребна търговия, както и да не плащат данък, макар това да не им се полага. Такива хора се наричат Ostorakes; това са ония, които се ползуват от свободите на войниците, без да изпълняват някаква военна служба. По-рано с такива свободи са били дарявани само онези, които поради травми, получени по време на война, не могат повече да служат. Сега обаче наоколо могат да се срещнат множество войници със свежи и здрави крайници, които се подвизават под името Ostorakes и от които Османската империя има повече вреда, отколкото нужда.”

За този статия са използвани материали от ПОДБРАНИ ИЗВОРИ ЗА ИСТОРИЯTА НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ XV-XIX ВЕК,1977. Предстои второ издание на книгата, което ще се реализира от изд.Парадигма. Издания по тази тематика от същото издателство е ИСТОРИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ,Т.I,(1352-1878), в която авторът - проф. Кр.Манчев разглежда оригинално и исторически „настъплението“ и „отстъплението“ на империята от Европа.Книгите можете на намерите в търговската мрежа.

Коментирай първи!

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2