Статията „Машината” на немския философ Освалд Шпенглер е поместена в заключителната част на книгата му „Залезът на Запада”, т.2. В предговора на своя труд авторът обяснява, че книгата е била „готова в първия си вариант, когато избухна голямата война. До пролетта на 1917 г. тя бе още веднъж преработена, допълнена и изяснена в подробности. Извънредните обстоятелства допълнително отложиха нейната поява.”

Заглавието на книгата е избрано през 1912 г., за да характеризира – „в най-строгото значение на израза и с поглед към залеза на Античността - световноисторическата фаза от няколко столетия, в чието начало понастоящем се намираме”.

Статията „Машината” явява образа на растението като „арена на техническо събитие”. Всички други същества притежават и развиват техники за защита и движение, запазване.

Шпенгбер въвежда понятието „техника” още при разглеждането на древността, като уговаря че античния човек със своя евклидов усет за обкръжаващия го свят се противопоставя на идеята на техниката, докато местонахождението на металите е привличало с голяма сила примитивния човек и по този начин се е развивал усета му за техническо. Ако трябва да се говори за антична техника, то за нея може да се каже, че тя не е съществувала. Причината за това Шпенглер съзира в склонността на античния човек да бъде съзерцател.

Не стоят така нещата с нашата култура – нейната нагласа е нази на откривателя. Всички големи открития са назрявали бавно, в състояние подобно на блажената вгъбеност на ранноготическите монаси. Това въвежда фирософа на извода, че техническото мислене има религиозен произход.

Идеята за машината се е създала като идея за малък Космос, който следва единствено желания на човека. В същото време откривателят прекрачва тънката граница, отделяща го от боготворящата набожност на другите, отвъд която започвал грехът и разчитането на машината като дявола.

Страст в откривателството проявяват готическите архитекти и музиката. О това време се появява книгопечатането и далекобойното оръжие. Колумб и Коперник са последвани от далекогледа, микроскопа, химическите елементи и техническите методи на ранния Барок.

С откриването на парната машина се променя положението на прродата. От правеща услуги, тя се превръща в робиня, констатира Шпенглер и допълва „ и сякаш за подигравка работата й се мери в конски сили”. С милионите и милиардите конски сили на природата числеността на населението нараства до дтепен, която никоя друга култура не е считала за възможно. Този растеж е продукт на машината, която иска да бъде обслужвана и насочвана, а в замяна умножава стократно силите на всеки индивид. Заради машината човешкият живот става ценен. Трудът става голямата дума на етическата мисъл. През XVIII в. Той загубва на всички езици пренебрежителното си значение.

Селянинът, занаятчията и търговецът губят значението пред трите образа, които машината „отглежда” по пътя на своето развитие: предприемачът, инженерът, фабричният работник. Стопанският свят на машинната индустрия заставя и предприемачът, и работникът да му се подчиняват. И двамата са роби, а не господа,и на машината, счита Шпенглер.

В финала на статията си той разглежда и парите, като свързани с индустрията. След 1789 г. нараства до неимоверност индустрията на банките. Прастарата борба между произвеждащо и завладяващо стопанство прераства в безмълвна схватка на духовете, която се разгръща на територията на съвременните градове. Това е борбата на техническото мислене за освобождаване на мисленето в пари.

Коментирай първи!

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2