|
Monday, 05 May 2008 |
 След уморителни дни в залите за снимки, поставача на сцената и неговия оператор хвърлят поглед в лобараторията.
Там филма навит върху големи дървени рамки се проявява и фиксира, както една обикновена фотографическа плоча. След като е готов негативния филм, снемат се разяснителните надписи, които предварително са приготвени от поставача на сцената. Следва монтажа на филма. Това е пак работа на поставача на сцената, който режи и лепи отделни сюжети според техните нумера, и по такъв начин създава хармония в филма. Обикновено той си служи с един малък прожекционен апарат, и той му позволява да изхвърли лошо снетите филми.
Не остава нищо друго освен да извадят от негативния филм толкова позитиви, колкото се желае. Негативния филм преминава през един специален апарат нареченъ "Копирвач", където той влиза в контракт с позитивния филм пред една електрическа лампа, чиято осветлителна сила се увеличава или намалява, сързмерно с тъмнотата или яснотата на негативния филм. Напоследък има много усъвършенствувани апарати за копиране, където силата на осветлението се уреголирва автоматически. Позитивния филм се проявява и фиксира както и негативния. Следващата операция е „боядисването".
Боите, които се употребяват имат анилинова основа и се прибавя малко нитробензин, за да се получат всичките гами на тоновете. Обикновенно снимките, които са правени на открито се боядисват желто, което дава най-добра илюзия за слънчевото осветление. Сцени, които представляват нощ, и които са снети на също такава силна светлина, както и ония, които представляват ден се боядисватъ синьо. Фантазията на поставача на сцената може да измисли най-разнообразни цветове.
След като филма е съвършено готов поставя се на разположение на „бюрото за отдаване под наем".
Ако филма разчита на успех, в първо време се приготовляват око 30 позитива за Париж до като бюрото се грижи за продажба в чужбина. През втората седмица филмите се представят в по-големите градове.
Така продължава филма своя път от едно кино в друго, и това обикновенно трае не по-вече от три години. Върху филма се образуват линии и драскотини, които дават илюзия, като че целият филм е снет в дъждовно време. След като филма стане негоден за употребление, продава се на някой фабрикант на целолоид, освен ако не се укаже някой млад кино-любител, който да се съгласи да купи този филм за 1-2 лева метъра. Редко е щото след години от някой стар филм да се пожелаят нови позитиви. В такъв случай филмо-издателят самодоволно може да се усмихне и да хвърли един поглед на съжаление спрямо всички ония, които казват, че киното не е добър занаят.
сп. "Киноизкуство", г. II, 1928 г., бр. 7
Преглеждания: 71 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Общество 
Столицата на Япония е сред най-скъпите градове на планетата. През 2006г. беше изместена от Москва на втора позиция в класацията. Тук са най-бързите влакчета в света - шинкансен. Токио и околностите му имат население 30 млн. души. Градът е разположен върху земетръсна зона. 
