 Националното като тема за дебати и полемики през 20-те години на XX в. намира свои коментари и в киното, новото изкуство на хилядолетието. Предлаганата статия е от края на двайсетте години и е публикувана в периодичното списание "Киноизкуство", г. II, бр. 7 от 7.I. 1928.
Отражение на националното във филма
Безспорно е, че всеки един народ, които е успял да се обособи като една завършена единица, отражава своите типични черти, както в проявите на своята материална, така също и на своята духовна култура. Ето защо и филма, като едно от средствата, имащи за цел да дадът отражение на духовните ценности на един народ, носи твърде често в себе си ония особености, които са характерни за страната в която се създава и изработва той. Колкото се отнася до пласимента обаче, установено е, че най-голям пазар намират тия филми, които крият в себе си нещо универсално, които са се освободили възможно най-много от своя национален характер.
Това обстоятелство е дало повод на английския писател Lionel Collier, да се опита да установи в бeгли линии националнитe различия в разнитe филми и то така, както се представляват на англичанина.
Според него американските идеи, цeлият американски мироглед е твърде сроден с английския разрешава всички проблеми с един свеж непринуден маниер. Американската нравственост е също така подобна на английската, въпреки, че съществува известна разлика в законите и обичаите на двете страни.
Шведските филми под режисурата на Щилер и Сострем, са успели първи да се издигнат на едно високо художественно ниво, и отражават твърде сериозното величие и непреодолимост на съдбата, което също така се отразява и в шведската литература.
Всички тия филми са твърде много пропити с харектерния шведски мироглед, поради което не могат да намерят отглас в английския кино-посетител.
Съвсем противна е датската филмова индустрия. Тя е твърде сродна с английските представи, което намира своето оправдание в обстоятелството, че датчаните са е вживели в духа на Дикенсоновите произведения като „Малкия Дорит" и „Давид Корерфилд". Дания има едно малко филмово производство, обаче, тези филми се приемат благосклонно в Англия, понеже датския мироглед не се отдалечава толкова много от английския, въпреки това, че датските форми на живот се различават твърде много от британските.
Що се отнася до немския филм, можем да кажем, че той твърде мъчно намери почва в Англия. По-раншните примери на една удивителна техника като „Голям", „Улица" и „Дантон" нямаха успех там, защото носят в себе си очертанията на една мрачна и неопределена перспектива, нещо което е твърде сходно с немския темперамент и съвсем чуждо на англичанина.
Един добър пример за това е също "Последния човек", в който Янингс, най-големия артист на света, играе главната роля. Британската публика съвсем не може да разбере тоя "последен човек", понеже за нея остава непонятно, как един мъж може да бъде тласнат в най-голяма дълбочина на отчаянието само заради това, че е изгубил своята униформа. Това обаче отговаря напълно на германския манталитет. За англичанина първостепенната игра и пълното техническо съвършенство на филма съвсем не са достатъчни, за да изгладят впечатлението от онова, което той нарича „мрачен моноскрипт".
По-рано италианските филми заемаха същото положение, което днес заемат американските. Обаче това не се дължеше на обстоятелството, че техните драми на отмъщението или трагедии на страстта ни нашепваха нещо много, а защото тяхната техника тогава беше първостепенна. Може да се каже, че те са "Падането на Троя" и "Кабирия" създадоха първите суперфилми, които даже и днес се играят от време на време.
Французите правят винаги своите филми по-дълги отколкото е необходимо за английските киноматографи, затова там твърде рядко може да се изнесе французки филм без да е изрязан значително, което често отнема твърде много от неговата художественна стойност. Освен това в тях се отразява голямата подвижност на французина и затова те не са твърде симпатични на английската публика. Впрочем има изключения като "Crainguebillh" и „Моlпег", последния от които е един от най-трогателнитe филми на майката. Освен това тe са ненадминати в „Тримата мускетари", "Сирано де Бержерак" и „Казанова", в които проявяват една небивала точност в очертание на подробностите. Затова те трябва да бъдат ценени именно в тия филми, в които е застъпен историческия или романтичен елемент.
Разглеждайки британските филми не можем да не отбележим, че те още не са успели да си създадат една своя физиономия. И наистина ние ги виждаме да развиват твърде често действието с една свежест характерна за англичаните, но в повечето случаи копират напълно американските нрави и идеи. Има наистина някои изключения, обаче общата тенденция е все още в полза на едно подражание, като се пренебрегва националното.
М. М.
сп. "Киноизкуство", г. II, 1928 г., бр. 7
публикувана статия е без съкращения или измениня
Преглеждания: 306 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Общество 
