|
вторник, 06 май 2008 |
 Православната църква чества Гергьовден като ден на победата на доброто над злото.Във връзка с едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги на иконите той е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.
Българският фолклор смята Гергьовден за „овчарски празник" и той се чествал най-тържествено от тези, които отглеждат много овце. На Гергьовден сутринта докарвали овцете от паша, издоявали ги с обреди, целящи да им осигурят здраве и млечност. Първата овца според обреда се дои над ведро през специално приготвен колак с дупка в средата и сребърен пръстен. Колакът после се разчупва и дава на овцете.
Ведрото и овцата са обкичват с венци от набраните в навечерието или сутринта на празника различни треви и цветя (млечок, коприва, люляк, гергьовче, иглика), вързани с червен конец. Такива венци слагат на агнето, което ще колят и на буталкята за биене на масло. После тези венци се дават с кърмилката на овцете или ги хвърлят в реката, за да тече млякото им като вода.
Коленето на гергьовденското агне, винаги мъжко, също е придружено с обреди, обикновено край вода (на реката), а костите се заравят в мравуняк.
На Гергьовден всички се теглят, а децата се люлеят на люлки, вързани по орехови или върбови дървета.
Гегьовден е още и денят на храбростта на българската армия. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг.
Повече за ритуалите и обредите вж. Маргарита Василева-"Каледнарни празници и обичаи в Софийско" в сб."София през вековете.Столицата на нова България ,1878-1944",т.2,БАН,1991.
Преглеждания: 527 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Антропология 
