|
I. Протичане на събитието: стандарт и обичайност
1. В дома на булката.
Сватбата, израз на доброволния съюз между мъжа и жената, като все още ключов обред в българския социум, протича в съответната последователност от съвременни ритуали, предхождащи събитието: като ангажиране на заведение, като купуване на сватбени дрехи и подаръци, изпращане на покани. (Въпреки съжителствата на „семейни начала” или „фактическото съпружеско съжителство”, според новоприетия закон (40,2% ) сватбата и семейството си остава важна структурна единица на нашето общество. Според данни на МВМД в скалата от 1 до 6, българите дават на семейството оценка 5,52. А на съпружеската вярност – 4,93.)
Сватбата, на която присъствах започна, както повечето, по утвърдения обичай на вземане, или купуване на булката. Една част от роднините бяха в дома на младоженката в очакване пристигането на бъдещия съпруг. Домът на булката беше съвременен апартамент, стилен и с добре аранжирана маса в хола, съответстваща на празника, с мезета, ядки, алкохол. Въпреки това, за отбелязване е, че чашите не отговаряха на асортимента от напитки. В стаята имаше включен телевизор, чиято задача бе да задава музикален фон на обстановката. За стаята с гостите и стаята с булката не беше предвидена цветна украса.
За булката беше предвидена съседната стая, където очакваше младоженеца заедно със свои неомъжени приятелки в съответствие с българския обичай.
Идването на младоженеца заедно със свои приятели също беше опит за придържане към обичая. Ритуалът на “пазаренето” и “продажбата” бяха добре изиграни от “действащите лица”. След като обувката беше напълнена с банкноти и “продажбата” се осъществи, младоженецът беше допуснат да влезе при своята избраница.
Булката беше облечена с рокля от тафта, която беше подходяща за нейната възраст и физика. Косата й е къса, което от своя страна е предпоставка за не особено пищна фризура, тъй като късата коса не предразполага фризьорите към проява на фантазия и експерименти.
След срещата на младоженците всички гости отидоха заедно с тях в съседната стая (хола), където вдигнаха наздравица за доброто начало.
Извеждането на булката от дома, съответно обичая, направи бащата, като преди този тържествен момент цялата фамилия се е събрала пред жилищната сграда и аплодира появата им. След това бъдещото семейство се качи в украсена кола и се отправи към обредния дом.
2. В обредния дом и църквата
Между церемониите в обредния дом и църквата имаше отрязъци от време около 90 минути.
Ритуалът в съвета протече бързо, за около 10 минути. Имаше хор със семпло облекло, чийто открояващ се аксесоар беше розов шал, вързан на пандела. Младоженците бяха запитани дали са съгласни да встъпят в брак, след като дадоха своето съгласие и подписаха, бяха помолени да се целунат. След като младоженците бяха обявени за съпруг и съпруга, те и гостите им трябваше бързо да се оттеглят в съседното помещение, предвидено за поздравления, защото беше време следващата сватба да започне.
Ритуалът в църквата също не се отличаваше от другите подобни церемонии по този повод. Той беше дълъг и отегчителен, за разлита от експресната церемония в обредния дом.
3. В ресторанта
Ресторантът се състоеше от две зали като музикалното аранжиране беше съсредоточено в едната от тях. На масата на булката и младоженеца бяха предвидени още четири места: за кумът и кумата, които се запознаха на събитието и допълнителните места бяха за техните “половинки”. Голяма част от обичаите за сватба, като този с хвърлянето на букета бяха пропуснати.
II. Събитието: едно предложение за случването му
1. В дома на булката.
Домът на булката би било добре да е украсен с живи цветя и някаква допълнителна украса, в която да присъства белия цвят, а също и червеният. Комбинацията от тези два цвята има свое реално измерение и послание, както съвременно, така и запазено от традициите: бялото като цвят на чистота (както на булката, така и на събитието), червеното ще е в пряк диалог с фолклорната традиция, в която булото е било червено като сочещо раждането на жената.
За алкохолът, който се предлага в дома би било добре да се използват подходящи чаши, съответни на напитката. Така се създава допълнително усещане за тържественост и внимание към празника. Напитка сервирана с неподходяща чаша означава от една страна, неуважение към госта, а от друга, “претупване “ на събитието, напомняйки за делничност. Защото в делничната обстановка човек си позволява отклонения от определени правила поради недостиг на време, забързаност, умора.
Другото важно условия за празничност е музиката. Разбира се, музиката от телевизора, премесена със звука на рекламите е отклонение от идеята за празник. В случая музиката от MTV не съответстваше на събитието. Подходяща за случая е музика като: “Одата на радостта”, “Четирите годишни времена”, “Многая лета”. Считам, че звука на телевизора в случай като този, създава допълнително напрежение въпреки, че не се гледа, не е приятно да звучат конвенционалните рекламни послания.
Когато бащата извежда дъщеря си навън от дома, бих препоръчал да държи бяла кърпа в ръка, която да бъде символ на това, че е готов да понесе, че дъщеря му има още един мъж в своя живот. На входната врата би звучала музика от оркестър, който да озвучава събитието, така че то да се “съпреживява” по-пълно и почувства щастието на тази жена от хора, които на са близки като минувачи или съседи.
2. В обредния дом и църквата.
Имайки се предвид продължителността на обреда в църквата, не бих предавал толкова голяма тежест на него, още повече че църковният брак не е законно признат в нашата страна. Бих направил възможното като организация, отрязъка от време между отделните ритуали в църквата и обредния дом да бъде възможно най-къс, за да не се натоварват гостите с излишно чакане.
Смятам, че на сватбата в обредния дом трябва да се сложи по-солиден акцент, да има тя по-голяма тържественост. Бих настоял за премахване на розовите шалове на персонала, тъй като те създават пародиен акцент на събитието. Вместо това, смятам че жените в хора трябва да бъдат с черни рокли, по възможност официални, за да се открои тържествеността на събитието. За мъжете също предвиждам официално облекло. Бих направил ритуалът по-театрален, за да могат, макар и само за петнадесет минути, хората присъстващи и участващи в него да усетят заряда на атмосферата, младоженците да се почувстват уникални. Бих предвидил два типа музика: единият, с фолклорна музика (народни песни, подходящи за случая) и, другият, парадна музика, която да накара младото семейство и техните близки да се почувстват “единствените в света”.
3. В ресторанта.
Към протичането на сватбата в ресторанта могат да бъдат отправени две забележки, към чието коригиране би била насочено организацията на събитието. Първо, двете допълнителни двойки, които се оформиха на масата на младоженците, тази кума и кумата, според мен би било редно тяхното място да бъде заето от родителите на младото семейства, имайки се предвид че те са най-важните хора и най-близките в живота на младоженеца и младоженката.
Втората промяна в организацията, която бих въвел се отнася до музиката. Тя е от изключително значение за една сватба. Тъй като заведението, където протичаше събитието беше съставено от две зали, а едната от тях не беше свързана с тонколони, а от там и музикално изолирана, това изолираше и гостите на сватбата в споделянето на празничното настроение. Свързана с музикалното оформление на сватбата е и другата ми констатация: диджеят беше много неуверен в своята работа и голяма част от ритуалите, които се очакваше да бъдат изпълнени, бяха подминати (например, хвърлянето на букета). Не мисля, че те са отживелица, а по-скоро внасят допълнителна атракция и допринасят на веселието, а също така и за опознаване на членовете от двете сродяващи се фамилии. От друга страна - по-далечните членове от съответния род обикновено не се срещат ежедневно и често и възможността да се повеселят заедно на такова събитие е част от сплотеността на семейството. Смятам, че е нужна да бъде изготвен плей-лист с подходяща музика[1], тъй като голям процент от настроението на гостите е в ръцете на диджея.
III. Заключение.
Организирането на едно събитие не винаги опира единствено до пари. Финансовата страна на организацията, разбира се, е от значение, но за да бъде един празник, като сватба или юбилей, или друг важен семеен ден, наистина добре организиран, е нужно да се потърси съдействието на професионалисти, които да дадат нужната консултация и съвет, за да се превърне партито в личен и запомнящ се празник.
за сватбата написа: Е. Енчев
Библиография
- Байчев, Райко. „Женени без брак” – в. „Класа”, 4 Април 2008.
- Конституция на Република България, чл. 46, 2006.
Преглеждания: 525 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |