Мадарският конник изобразява най-вероятно хан Тервел в тържествена поза на победител. Представлява най-големият релеф, издълбан от човешка ръка в Европа. Височината му е 2,60м., а ширината – 310м. Скалата, върху която е изработено изображението, е от едрозърнест пясъчник. Това обстоятелство е позволило да бъдат издълбани различни детайли, но податливостта на материала към атмосферните условия е довела до заличаване на подробностите на фигурата.
През Възраждането рекламирането се състои преди всичко в излагане на стоката на различни тезгяхи пред и в занаятчийските дюкяни. Платовете са нареждани на скелета, а останалите предмети са били подреждани на витрините на същите дюкяни. На пътуващите европейци са правели впечатление безразборно нахвърляните стоки, както и малобройните вариантни предложения. Но чуждестранните посетители на страната ни не са можели да разберат всекидневната опасност пред заможния българин. В условията на турска зависимост не всеки е можел открито да представи финансовите си възможности.
За най-добра реклама по онова време се смятала мълвата или слухът за качествената продукция. Разчита се е на това, че населението бързо разпространява удовлетвореността си от закупената стока. По тази причина занаятчиите е трябвало да бъдат изключително внимателни в изработката на своите продукти. И в съвременния начин на живот рекламата от “уста на уста” действа по същия начин, макар и в по-ограничен кръг, поради социално-демографската структура на населението.
В малките села няма такива дюкяни и за това са необходими други форми на “рекламиране” и продаване. Първите амбулантни търговци у нас са предлагали книги. В разказите на възрожденските ни писатели се срещат фигурите на пътуващите търговци. Тяхната задача не е била твърде лесна като се има предвид, че са се движели с няколко дисаги, пълни с книги, натоварени на коне, и е трябвало да убеждават населението да купува неща, които не са му били необходими. В градовете също е имало амбулантни търговци. Те са продавали преди всичко храни и сладкиши. Разчитали са на умението си да убеждават и са привличали клиенти чрез викове, които отбелязват присъствието им. Иван Илчев смята, че този вид търговия се развива най-добре в години на икономическа криза (Илчев, 1995). Преди десетина години, към края на 90-те години на миналия век, по вратите на домовете ни звъняха подобни амбулантни търговци. Те се опитваха да убеждават с ниската цена на предлаганите стоки, които бяха с лошо качество или бяха купувани “на килограм”. Печеливша се оказваше стратегията им при възрастните хора, предоверили се на непознатите търговци и платили висока цена за това.
Едно от важните условия за съществуването на рекламата, такава, каквато я познаваме, е наличието на конкуриращи се продукти. То за първи път започва да се изпълнява на търговските панаири. Развитието им се състои в преминаване на продажбите на бързо развалящите се стоки към продажба на предмети от бита и накрая към луксозни предмети. На панаирите се събирали и фокусници, жонгльори, смешници, които са били развлечение за посетителите и са представлявали някаква форма на реклама за привличане на зрители. Няма категорични доказателства за отсъствието на рекламни триумфални шествия на палячовци и жонгльори по улиците на селищата ни, но и в никой източник от онова време не се посочени като наличност. Този вид привличане на клиенти е бил обичайна практика на Запад.
И все пак е трудно да се каже, че изнесената стока на пазара се рекламира. Тя се предлага от производителя на купувача директно, без посредници. Купувачът, от своя страна, трябва сам да се убеди в качеството на продукта и да реши дали да го купи. Известна роля при закупуването е изигравал и производителят, който с умението си за убеждаване е можел да повлияе на избора на клиента.
Първите реклами (в съвременен смисъл) в България са известия за предстоящо отпечатване на книги с религиозна тематика на страниците на “Цариградски вестник”(1851 г.). Александър Екзарх, редактор на вестника, е бил добре запознат с френския печат и мястото на рекламите в него, поради дългогодишния му престой там. Не случайно точно този тип литература се рекламира. По онова време тя е и най-търсената не само от духовниците, но и от вярващите миряни.
Следват реклами за учебници по различни дисциплини, енциклопедии, многобройни книги за търговци и училища. Броят на учениците и учителите нараства. Съответно се увеличават и потребностите от учебници и училища. Любовта към учението на българите има и допълнителна психологическа стойност - мечтата за независимост от Османската империя. Многобройните реклами за различни училища присъстват често във възрожденските издания. Някои съобщават за откриване на учебната година, други - за условията за записване, трети - за съдържанието на предметите, преподавани в тях (Виж приложение 1). Особено интересни са рекламите на по-престижните училища, тъй като в тях се учат предимно децата на заможните българи.
Типовете реклами за книжовни издания не отразяват само вкусовете на българската интелигенция, но и стремежа ù да възпита по-широки слоеве от населението. Въпреки това стремежът да се ограмоти голяма част от народа е недостатъчен да изхрани семейството на просветителя. Рекламите за издаване на нови книги не са свидетелство за материалното благополучие на издателя или на продавача. Тези книги се продават в дюкяните наред с останалите предмети от бита, които се купуват за ежедневните нужди на населението.
Вторият рекламиран продукт, появил се на страниците на същия “Цариградски вестник” (1852 г.), са лекарствата. Ежедневната нужда от лекарска помощ, която е доста скъпа, се движи успоредно с повишаването на общокултурното ниво на българина. Той започва да не разчита на местните врачки и знахарки, а да се доверява на съвременната медицинска помощ. Рекламодателите залагат на една и съща реклама години наред. Във “Цариградски вестник” се рекламират олуеовите мазила и хапове в продължение на пет години - от 1858 до 1862 г. Явно се очаква в резултат на повторението да се увеличи доверието на българина и той да започне да купува от така наречените лекове.
”Мехлем олуелов” или голем вонкашен цер ... По болестите, на които он ползва, са следующите : Цирей, Подагра, Гангрена, Бел согуклугу, Приредване, Краста, Свиване на жилата по краката, Болести на дроба, Сараджа, Золотуха, Всите кожени болести, Болестта на гърлото, Ветр, Болка на нервите, Пъпки, Френска болест, Идропика, Отичании, Фистула.
”Хапове олуеови”
Тия хапове...всите следующи болести можат твърде лесно да се изцерят : Треска, Кръстоболие, Асма, Кмороиди, Треска желчная, Невоздержание на пикочта, Колик, Вратоболие, Рез, Камак, Болест на коремат, Пришки, Слабост, Рана, Иланджик, Глисти всякаго вида, Жени, кои на ред си не дохождат, Френски болести, Безсилие, Пукрус или болест на краката, Желтиница, Главоболие, Разни воспаления. “
При прочитането на тези реклами прави впечатление многофункционалността на предложените лекарства. Напълно различни болести могат да се лекуват само с мехлем или хапче. Това много наподобява знахарството, но целта на рекламата е именно то да се забрави. От цитираните текстове проличава, че лекарите специалисти са малко на брой и не е необходимо рекламодателят да прави уточнения в объркващите си изявления - например какъв вид Рана се има предвид или какви са тези Разни воспаления, а още по-непонятния смисъл на Жени, кои на ред си не дохождат.
Българският възрожденец рекламира, защото новите стоки навлизат в ежедневието му и той е принуден да свикне с тяхната употреба. Медикаментите, минералните води, перуките и книгите са част от бързо разпространяващите се продукти на пазара. Освен това рекламодателят не позволява на клиента да забрави рекламираната стока. Периодичното повтаряне на едни и същи текстове потвърждава и убеждава клиентите в качествата на продукта.
Общество 
Мадарският конник изобразява най-вероятно хан Тервел в тържествена поза на победител. Представлява най-големият релеф, издълбан от човешка ръка в Европа. Височината му е 2,60м., а ширината – 310м. 
