|
Рекламата по нашите земи: възникване и първи сведения |
|
|
|
понеделник, 12 май 2008 |
 Думата “реклама” произлиза от латинския глагол “reclamo” и в буквален превод означава “отеквам”. Постепенно глаголът придобива друг смисъл и започва да се тълкува като платена форма на контролирано въздействие. К. Хопкинс казва, че “рекламата е умножено умение да се продава” (Хопкинс 1992:18). Способностите за убеждаване в качествата на рекламирания продукт също се променят в течение на времето. Първоначалното “рекламиране” е под формата на глинени плочки с изображения, които са открити при разкопки в Кабиле. На тези плочки са изобразени търговски марки, означаващи произхода на дадена стока или нейния производител. И все пак е трудно да се каже точно кога са първите стъпки на рекламата в страната ни.
През ХІІ - ХІІІ в. около някои манастири и села в южна България се организират годишни панаири, а понякога и седмични пазари. Местните феодали се стремят да ги прехвърлят на собствена територия, а не в манастирските предели, за да могат да събират данъци и такси от търговците. Те от своя страна притежават занаятчийски помещения, в които се изработва определената стока, но тъй като големите градове по онова време не могат да се смятат за икономически центрове, трябва изработената продукция да се пласира на други места.
Възможностите не са големи, като се има предвид, че населението на тези градове едва ли е превишавало 10 000 - 15 000 души . Разрушенията при турското нашествие, както и изминалите векове, заличават повечето от следите за стопанското развитие на страната ни. За по-нататъшното развитие на рекламата такава, каквато я познаваме днес, ще се базирам на опита на Европа и Америка и ще приема, че България следва техните стъпки в това отношение.
В нашите земи, макар и да са в рамките на Османската империя, са намерени свидетелства за реклама, извършвана от европейски търговци. В София е открито оловно капаче, вероятно за стъклен съд, с надпис на италиански, който в превод означава : “Фина териака при двамата братя маври – Венеция”. Мария Станчева смята, че надписът е служел и за етикет, и за реклама на лекарството териака (Станчева, 1985). То е било много разпространено през Средновековието и се е смятало за препарат против повръщане. Подобни капачета са намерени при разкопки във Велико Търново, Свищов и с. Хотница.
автор: Ели Рад
Преглеждания: 387 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Общество 
Мадарският конник изобразява най-вероятно хан Тервел в тържествена поза на победител. Представлява най-големият релеф, издълбан от човешка ръка в Европа. Височината му е 2,60м., а ширината – 310м. 
