Според диетолозите, храната трябва да се обработва бавно топлинно. Изследванията показват, че при много високи температури, в храната се образуват токсини, които с времето могат да доведат до напълняване, сърдечни заболявания, диабет и други. Приготвената на слаб огън храна запазва повече от витамините си и много от полезните вещества не се разпадат.
НачалоИзкуствоАнонси Фридрих Ницше и несвоевременните размишления за ползата и вредата от историята
Фридрих Ницше и несвоевременните размишления за ползата и вредата от историята
неделя, 01 юни 2008
Съчинението „За ползата и вредата от историята за живота” придобива най-голяма популярност от останалите три несвоевременни размишления на Ницше. В целия текст преобладава отрицанието като настроение и изображене, въпреки, че заглавието на работата обещава да разкрие и ползата от историята.
За начало на вторите си несвоевременни размишления Ницше поствя цитат от Гьоте, който съдържа в себе си основната задача на автора: да докаже защо поучение без оживавяне е вредно и е „враг на необходимото”. Ницше дава обяснине в предисловието на работата си, че тя се основава на лични чувства, но текста трябва или поне е желателно да подтикне към дебат: „Може това описание е подтикне някого да ми обясни, че и той познава, наистина, същото чувство, но че аз не съм го изпитал в чистия му първоначален вид и съвсем не съм го описал с подобаваща сигурност и зрялост, придобити от жизнения опит.”
А защо това размишление е несвоевременно, Ницше обяснява с опита си да открие в историческата образованост вредата и недостатъка на времето. Причината за несвовременните си изводи Нишще обяснява с професионалните си занимания на класически филолог, които са в разрез с настоящето време, но са и ориентирани към бъдещето. Може би поради тази причина текстът на Ницше за историята е изпълнен с примери от Древния свят, позоваване на римското и гръцкото общество, споменаване на имена от гръцката митология и философия.
Ницше държи на контакта с рецепиента. Това личи не само в предисловието, но и в по нататъчната част на изложението. Примерите, които дава на събеседника си са придружени с посочванеия и обръщения: „Погледни стадото...”, „представете си подобна крайност”, „...Това е именно тезата, за чието обсъждане сме поканили читателя.” Читателят трябва да се чувства поканен на разговор за това кога нещата трябва да се приемат исторически и кога неисторически. Примерите в текста са често построени като притчи. Например в началото на изложението историята за щастливото животно извежда до заключението: щастието е в забравянето – нещастието на човека – в способността да не забравя. Изложението на разсъжденията побира в себе си есеистични и лирични моменти, които завършват в афоризми. Освен това Ницше дължи примерите, които дава да са възможно най-нагледни, но в същото време те често предполагат наличието на исторически компетентен читател. Защото всъщност неисторическия човек не би се заел с четене на каквито и да било размишления за историята. Неисторическото Ницше оприличава на „обгръщаща ни от всякъде атмосфера, в която животът сам се създава.” Той вижда неисторическото като способността на нещата да се възприемат по-първично и жизненрадостно. В потъването в океана на историческото Ницше вижда погубването на човека. Докато служи на живота историята е в службя на неисторическа власт, но свръхисторизирането на живота го разрушава и изражда.
Ницше разглежда три вида история: 1. Монументален вид история – тя е областта на дейния човек. 2. Антикварен вид история – принадлежи на пазителя на историята. 3. Критически вид история – история на страдащия, нуждаещия се от освобождение.
В разсъжденията си за историята Ницше достига до умозаключението, че историята принадлежи на дейния човек. Този човек бяга от примирението, чрез историята. „Най-често не го очаква никаква награда, може би само слава, което ще рече правото на почетно място в храма на историята...” Непримирените с историята, бунтуващите се срещу примирението ги очаква в бъдещето слава, т.е. почетно място в историята, откъдето ще поучават, дават пример на поколенията. Израз на този тип история дава Ботевия стих: „Но стига ми тази награда: \да каже нявга народа \ умря сиромах за правда, \за правда и за свобода.”
С виждането на миналото като достойно за подражание, възможно да се случи отново Ницше вижда превръщането й в измислица. Затова монументалното изображеие на историята не трябва да господства над антикварния и критичекия тип история. Значителни части от историята биват забравени, пренебрагнати или подминати от монументалния тип история, а на тяхно място остават отделни разкрасени факти. Описаното от Ницше пагубно влияние на доминиращата монументална история се съотнася с поетическия текст на Вапцаров „История”, в който поета подобно на Ницше е доловил отминаване на фактите, което е една от основните вреди, които може да нанесе монументалната история.
Преобладаващото антикварно чувство във възприемането на историята също води към беди. Антикварната история подценява настоящето и е обърната към миналото, което издига в култ. Тя разглежда старините като достойни за почит и отхвърля новото във всяко негова проява.
Третия вид история, който Ницше разглежда е критическия. Той изправя миналото на разпит и го осъжда. Тази присъда никога не е била милостива, винаги е несправедлива, защото нито веднъж не е изтекла от чистия извор на познанието, казва Ницше.
Ницше въвежда в мисленето за историята характеристиката на карнавала, празника. Историята е снабдена с шатра, от която изкуството бяга, но не и съвременния човек, устройващ си „непрекъснати празнични световни изложения”. Подобно на празника, определението маскарад идва да обясни прикриването, замаскирането на истината и по този начин маскарадът, празникът и карнавалът служат, за да означат отнемането на свободата. Маскираните не са личности, нито свободни хора, това са хора без индивидуалност, Ницше ги нарича универсални хора. Човекът уповаващ се на историята се превръща в актьор в лоша пиеса, участник в маскарада. Той играе ролятата, дадена му от историята лошо и безизразно.
Освен с маскарад, историята бива сравнявана с гастрономията, с приемането на храната, а също и с музиката и слушането й. Историческите знания Ницше представя едновременно като гости на трапезата на паметта и като опасна храна, която не прябва да се приема в големи количества и без наличие на глад. Сравнена с мизика, историята има в лицето на човека лош слушател или слушател със слаб слух, способен да долови само горните тонове.
Преглеждания: 554 | Печат | Е-мейл
Коментирай първи!
Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията.
Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани
Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Изкуство 
Съчинението „За ползата и вредата от историята за живота” придобива най-голяма популярност от останалите три несвоевременни размишления на Ницше. В целия текст преобладава отрицанието като настроение и изображене, въпреки, че заглавието на работата обещава да разкрие и ползата от историята.
