|
Идеята за плодородието и многообразието на света, въплътена в женски образ, намира свидетелства в най-ранни епохи. По тази причина присъствието на Великата богиня-майка от края на бронзовата епоха XVI-ХII в. пр. н. е., сред населението в Тракия е нормално явление.
Специализираната литература разглежда развитието на този образ в четири фази, образуващи цикъл. Първоначално богинята (земята) сама се възпроизвежда чрез самооплождане – т.е. светът се самозаражда. Втората фаза включва появаването на божественото дете - Слънцето. Възмъжаването на сина е свързано с третата фаза в развитието, тъй като мъжкото начало е абсолютно необходимо за мита, за да се осъществи балансът в природата, периодичността на нейното възраждане.Четвъртата фаза е свързана със свещния брак на Слънцето с богинята-сътворителка, за да се положи началото на нов цикъл чрез раждането на новия син.
Богинята-майка е господарка над всичко и всички. Тя е всеобемна и всемогъща сила, която определя ритъма на живота.
Макар и анонимна, богинята има многобройни лица. Това е естествено състояние за една религия, развита в безкнижовна среда, а образът й е изобразяван върху предмети на лукса, присъства в украшения и в сервизи.
Великата богиня-майка е и господарката на животните. Като покровителка на зверовете и всемогъща разпоредителка в царството им тя може да се види например, изобразена върху една от каничките на Рогозенското съкровище, където възсяда лъвица.
Персонифицираните функции на Великата богиня-майка не се изчерпват с господството над вегетацията и над животинския свят. В Тракия тя е покровителка на хората и на човешкия род, бди над плодовитостта и плодородието, пазителка е на домашното огнище, закриля жеиите-майки и стопанки, но и девиците, на които предстои да се омъжат.
Обредите свързани с нейното почитане са свързани с възбуждаща музика, ритуални викове и ревове, разюздани движения, танци и т. н. През VI век култът се приема официално от атинската държава и заема място на алкопола. Празникът се организирал на четири години, но не се знае точво времето на неговото честване. Той е бил съпроводен с ритуални танци, при които детсвени момичета, на които предсто ида встъпят в брак, имитират свещенното животно – мечката.
О. Лемнос е бил едно от средищата на почитта към Великата богиня-майка на траките, която се нарича Бендида или Великата богиня, или просто Лемнос. В античната писмена литературна традриция Бендида се разбира още като Артемида, Селена, като Хеката и като Персефона. Най- често е сравнението с Артемида, а много изследователи смятат, че е по-добре да се говори за смесеното единство Артемида-Бендида, съответно Диана-Бендида.
През 430-429 г. пр. н. е. култът към Бендида е приет за държавен в Атина. Проникването му в полиса започва много време преди това, около VI в. пр. н. е., когато датират стабилните интереси на атиняните към областта на Югозападна Тракия.
Според езиковедите първата съставка „ама-", „ме-", „ма-" на двусъставните тракийски имена на владетелите, на представителите на царското семейство, на страничните династии и на техните наследници се свързват със значението „земя" или „майката-земя" като богиня. Например, одриските царски имена Амадок, Медок (Мадок) и техните варианти Аматок, Меток (Маток), а и парадинастите Месад и Медосад. Такова е и положението с Котис I, защото името му се извежда от названието на тракийската богиня Котито.
Преглеждания: 467 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |