|
понеделник, 14 юли 2008 |
 Преди около сто и петнайсет години се появила една по-различна книга. Малко след нея – още една. Първата се наричала „До Чикаго и назад”, а втората - „Бай Ганьо”. И от тогава досега, пътуваме по правилата на тези книги по света и сравняваме и сравняваме... И ето сега пътуваме към морския бряг на съседните ни страни, понеже ни е досадило вече българското обслужване. Вече сме научили английски и можем да разберем и видим много неща, да се фотографираме, където ни хрумне с нов цифров фотоапарат като същински европейци. И докато се удивляваме на формите, размерите и качеството на чуждия “земен рай”, редно е да се запитаме:
“Като го предпочитаме, не губим ли нещо?” Да – изгодите са ясни – обслужване по европейски, цени – ниски, почивка – без нерви и досадни нашенци. Може би само жените и храните, важната съставка, за да се чувства българинът добре и да подхранва чувството си за превъзходството? Дали има нещо друго? Може би да – може би то се нарича памет за историята ни и природата ни. Защото най-често годишният отпуск е времето, което е на лично на наше разположение и можем да се огледаме наоколо не само с делнично угрижен поглед. Можем да потърсим, онези места, заради които чуждите туристи ни предпочитат все още – а те са местата с автентична природа, не урбанизирани и модернизирани – онези, които запрятаме ръкави да цивилизоваме. Добре е да потърсим, човека у себе си, а не просто българина – така както още преди сто и петнайсет години е препоръчал Алеко Константинов, за да можем да не сме нито вън, нито вътре на ЕС, за да можем да летуваме приятно не само у съседите си.
Преглеждания: 269 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Новини 
Древните гърци са приготвяли двадесет и четири вида хляб. Най-хубавият хляб се е считал така нареченият «самидамит», който се е приготвял от най-хубавото брашно. Древните елини са слагали в хляба овошки, сирене, плодове, пекли са
