Надя Сакъзова. Музикалност в Яворовата поезия.

Златорог. Год. 1, (1920), кн. 4, с. 341-356

(откъс)

Яворов е първият, който посочи звуковото богатство на родната ни реч. Музиката на неговите стихотворения е тъй силна, че заслушани в нея, ний често не се спираме, на съдържанието на образите. Яворовият стих живее в ритъма. Ритъмът при него се движи в една широка амплитуда — от волния размах на крилете на орел до свитостта на замръзнала в черупката си костенурка. Нима за Яворовите стихотворения приляга да се каже, че са писани в ямб, хорей, или в тристъпен размер? Дотолкова неговият стиха гъвък и разнообразен, че е невероятно -112 стихотворения в „Подир сенките на облаците" 90 са писани в ямб .Ямбът е любимият размер на Яворова. С него почва той своята поезия, в него е и последният му стих. Яворов, обаче, само тук-там ни дава чисти съчетания, а обикновено ямб и хорей са обърнати ту в спондеи (--), ту в лирихии ( ~ ~). Тези преходи стават у поета неволно, под диктовката на чувството. Според настроението, редуват се в стихотворенията тържествени епитрити (- - - ~), или нежни, мъчителни пеони (~ ~ ~ -). Пеоните играят голяма роля в поезията на Яворова. Така тягостно-сподавеното чувство в "Нощ" намира израза си чрез тях:

Тъжно ми е | и да има .

(първи и трети пеон) — като че дълбоко в душата се счува тоя шепот. В следващия стих настроението се повишава - ямб + пеон:

Гърди, І гърди І си да притисІна

И в строфата на клетвата, дето изразът добива най-голяма сила, зазвучава чистият ямб:

Прости, | роди|но~, триж | злочеІста.

И "Песен на песента ми" е също сложена в ямб. Но каква музика е получена чрез него! След меките пеони в стиха

Надире не | поглеж|дай с тъм|ните слова
на уплах и | трево|га

гордо и тежко пада величествения епитрит

Аз всичко знам!

и веднага след него, каточе процеден през зъби звучи чистият ямб

Но знай | и ти: | умря|ха там
и дявола и Бога.

Пак на пеона се дължи нежността и топлотата на стиха

Ела при мен. | Ела у мен. | Кажи | ми къде не беше ти, къде не бях
подире ти и аз?

Впечатлението на безпокойство, crescendo в темпото, тук дължи на увеличаването две неударени срички между ударени тъй, неударените слогове, най-напред 2, стават 3, а на края дори 5.

Много често, след меки, меланхолии пеони, Яворов обича да отчекани основния размер на стиха. Така е в "Сенки" дето заедно с подигане напрежението, той увеличава ударенията до епитрити: началото на първия куплет от спокоен пеон в IV стих става преобладаващ ямб, а в началото на шестия напрежението стига своя върх — имаме спондей с мъчителна пауза между двата силни удари.

На тъмна нощ | часът І
Аз гледам отІкроен|и две тъмни сенки : там зад бялата завеса,
де ламбата гори, в поле от светлина
Две сен|ки на нощта.. |
Сами | една | пред дру|га сами една за друга във жажда и притома,
|я| там — сян|ката на мъж | и сян|ка на жена.

В това стихотворение Яворов постига чудна хармония с повишаване и отслабване на ритъма. След силно ударения спондей в края на куплета пак се появява нежният и спокоен пеон Силата на думата "там" пък се дължи на това, че тя е ударена сричка, поставена на неударено място в стиха. При такова употребяване слогът звучи силно и значително. Яворов обича този похват. Ето, в стихотворението "Недей ме пита":

Кажи, | как плачехте тогаІва.

Ударът пада върху ямбовата неударена дума "как". Или „Желание", в тая ленива и тиха мелодия.

И там| — ах нека ме целу|ва

Удареното „ах" на неударено място като че внася смута цялата тая спокойна изповед. Тук, от получения контраст най-добре се чувствува плавността и сънливостта на стиха възклицанието. Паузата пък е като вземане дъх, пред откроението. Хореят е за Яворова светъл, жизнерадостен ритъм. Всичко към което поетът се отнася по-обективно, е писано в хорей: част от поемата „Калиопа", наивните разказчета „Бабина приказка" и "Край огнището", жизнерадостният „Май", също всички песни на народен мотив — "Луди млади", „Овчарска песен", "Павлетица млада", „Хайдушки песни" и те са писани в хорей. Самите заглавия показват, как гледа поетът на този ритъм. Характерно е, че чист хорей се среща само в началото на неговото творчество, след 1904 няма ни едно стихотворение.

От тогава, под влиянието на Метерлинка, явяват се стихотворения (около 13), в които един куплет е смес от ямбови и хорееви стихове. Обикновено тия два размера се допълнят в ямб, но има стихове, в които крайният слог на съедина заедно с началния на другия образуват спондей. Такова комбиниране на ямб и хорей прави спондея силен и внушителен а, ямба по-затворен и субективен:

Аз съм | вихър | й мъг|ла.
владея цар|ство без \ предел
че и|мам орлови | крила
и ноктите на орел

Два хорееви стиха заграждат два ямбови; но силата се дължи и на повтарящата се мъжка рима. Следващият стих в ямб и пеон, увеличен само с една неударена сричка, преобръща ритъма в нежен, задушевен говор: "а ти,| си пла|ха гълъби|ца...". по същият начин Яворов постига силна изразителност в "Песен на песента ми": след тридесетина стиха ямб и ямбови пеони, съвсем неочаквано се появява един в хорей:

Страдание | Едно|страдание |безлич|но,
жалко безралично

Вторият стих, тъй приличен на говорна реч, усилва казаното в първия - потъваме в пълна безизходност.

Докато в тия стихотворения хореят се вмъква случайно, в по-сетнешните Яворов го вплита в симетрични схеми. Така в "Молитва" до последния стих се редуват и през един ямбов и хореев ритъм. А в "Славата на поета" първият стих на всеки куплет вписан в хорей и е последван от тристъпните размери Яворов много малко се е ползувал.

В амфибрахий той има само три стихотворения "Арменци", "Майска вечер" и "Към върха", а в дактил и анапест ни едно. Амфибрахият в „Арменци" е равномерен и силно задушевен: каточе гърдите са притиснати от грамадни тъги и набраната мъка не може свободно, патетично да се излее. С тишина е пропита и „Майска вечер". Дактил и анапест Яворов вмъква понякога в стихотворения с друг размер. Така, в втора и третя „Хайдушки песни", и "Да славим пролетта" се срещат смесици на размери.

Това са стъпките, с които Яворов си служи. На пръв поглед ни се струва, че повечето от стихотворенията са в равен парнаски стих: „Великден", „На пладне", Сенки", „Теменуги" „Майска вечер" и др. Но в същност не е така. Ето защо за пример втория куплет от „Сенки":

Мъчително глава се към глава навежда те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би — от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат и пак се не докосват!
Искат и не могат...
И пак един пред друг, един за друг стоят

Нима това е парнаският равен, гладък, с определено място на цезурата стих? Със свободното поставяне на цезурата и логическите ударения Яворов напълно е постигнал свободния стих, обаче, запазвайки броя на сричките във всеки ред еднакъв, само наглед доближава своите стихотворения до на Парнаса. И в тях поетът по-свободно се разпорежда с метриката, отколкото в стихотворенията, писани в свободен стих.

Пръв Яворов ни дава редуване на стихове с различни дължини - още в началото на своето творчество. Удължаване на стъпките повече от пет срещаме, обаче, по-късно. Тъй, постепенно стъпките стават 6 в „Смъртта", 7 в „Майчина любов" 8 в „Слова", 9—10 в „Молете неуморно" и 16 в "Покаяние". Музиката на късиге стихове е лека, по-проста и по-откровена („Желание", "Калиопа", народните мотиви), когато музиката пък на дългите стихове се отличава с дълбочина, монотонност и внушителност.

А когато умело се комбинират дълги и къси стихове музиката, е тъй силна че ний се носим по вълните на ритъма, без се спираме върху съдържанието. При контраста, всеки от стиховете рязко се отделя със своята характерност: дългите със своята внушителност и плавност, късите — със своята патетичност.

Аз не съм забележила, при това, у никого такава схематичност на разположението, както у Яворов. На пръв поглед тя е незабележима. Кой, например, не би казал че „Дни в нощта" са в свободен размер? Обаче, втората половина на стихотворението (двата куплета — 7 и 12 стишен) е в постройката си буквално повторение на първата половина. Такава симетричност, спазена за 12-стишни куплети, наистина може да ни учудва. Третината в стихотворенията в „Подир сенките на облаците" са в красиви изразителни схеми. Най-ранни са „Лист отбрулен", „На нивата", „Май" и др. След интервала на четничеството, „Хайдушките песни" се отличават с още по-силна схематичност. После се явяват „Шепот насаме", „Предчувствия", „Благовещение", „Аз страдам", "Стон", "Умри", Недейте я разбужда", „Молитва" и други. „Две хубави очи" са в това отношение, даже един каприз: половината на стихотворението е равна на другата, обърната наопъки. А в някои други стихотворения тая симетричност се изражда, погубва музикалността и се обръща на схема, без никакво настроение в ритъма. Такъв е случаят в „Среща" и "Ледена стена", писани под влияние на Метерлинковите Neurres ternes, Chases lasses XII-eme chanson, преведени от Яворов. Обаче, докато Метерлинговите песни звучат извънредно музикално, защото след повторението той винаги завършва с ново неповторено темпо, Яворов остава всички стихове на куплета да звучат еднакво и не завършва стиха си с мекост и задушевност. Стих, освободен от парнаски правила, от самоналожени схеми, Яворов дава едва след първото си отиване на запад обаче, и подир стихотворения като „Песен на песента ми" той по-добре се чувствува в своите красиво построени стихове. Затова в съвсем свободен стих той има малко стихотворения. Това са освен „Песен на песента ми" — ,,Без път", "Демон", "Слава", „Да славим пролетта" и „Покаяние".

Преминавам към вътрешната алитерация. Яворов почти навсякъде намира музикалните съзвучия — направо непосредствено, под диктовката на чувството изключение правят имитативните съзвучия и тези в четвъртия "Шепот насаме". Твърде е мъчно да се разграничи музикалния ефект на вътрешната алитерация от впечатлението, което получаваме от цялото стихотворение. Те се вплитат едно в друго и е трудно да се отделят. Още по-трудно е това разграничение на музиката на емоцията, защото емоционалността и на самата дума у Яворов е вече твърде силна. Музикалните съзвучия у Яворова могат се разделят на три групи: имитативни, емоционални и ниско музикални

Имитативна музика се среща особено в първата част на „Калиопа". В стиха „от желязо нажежено" повторениeто звука ,,ж" дава впечатление от горещо желязо, полено с вода. А в шестия стих „жан-жжин" прибавя и акомпанимент тракането на чука. Същото имитиране и в стиха ,що ли момък| тръпен чака?" дето се повтаря твърдото съчетание „тръпен чака!" след мекото „що ли". Красива в имитативно отношение е седма строфа, особено ,,звън-вън ... бива-бива..." римувано, с "звън-звънлива" и напомняща удар върху чист метал. В "Среднощен вихър", в израза „припрено трескави потракват" като че ли слушаме не думите, а самото тракане на дъждовните капки в стъклото. Слухова илюзия на буря имаме в петия "Есенен мотив" — получена чрез тромавостта, мятежа в първите срички на стиха, последвани от меко затихване: „ту забърбори тя плачливо, ту прихне ядно, закачливо . . ." В „Песен на песента ми": ,,разплитаха, заплитаха, мърсиха коприната на твоята коса" самото произношение на повтореното съзвучие. ,,или":дава действено действието. За да се проследи емоционалната изразителност на звуковете , би трябвало да се спра на всяко стихотворение по отделно и да изложа неговото настроение и да посоча съзвучията, които подчертават. Затова ще кажа само характеристичното, което вид съзвучия, като дам няколко примера. Обикновено когато настроението е жизнерадостно, игриво или тъжно гласните, които употребява Яворов, са от високия регистър. В "Пролет" високите и често употребявани "о" и "е" дето светлата музика на стиха. Тяхната свежест и нежност особено силно се чувствува, когато са употребени след тягостното съзвучия? Така, в втората „Хайдушка песен" след израза бяха «злато ковано" преминаваме към нежната и светла на "е" и "и'':твоите руси косиции.- Почти същия контраст и същото съзвучие е постигната нежността в стиха "а ти си плаха гълъбица” („Демон”). Повишението на тона е доведено до раздразнителност в четвъртия „Есенен мотив”: звекът „и” дава странно чувство на раздразнителност, защото е съчетан и с високи съгласни. Изразът „тъй ниско виснат небесата” и двете рими „Звездица” и „птица” напомнят съскане на змия. Такова съскане се чува и в „Слава на поета”. Силно настроение и преход от едно в друго ни дава Яворов в „Маска” със стиха:”Хей, смърт, дай на живота път! Oh, qu’il est triste…” Втората половина, по мекост на гласни и съгласни, прилича на ехо, далечно, припевно, но правдиво. При настроение на самота, често срещаме съзвучия с „а”, както например в „Лист отбрулен”:

И сирака
тъй отмина на чужбина –
сам, далече.

И в стихотворението «Великден» звековете «а» и «я» дават особена тежест на стиха: «звънят, ехтят камбани...» Голяма отпуснатост предават меките съчетания с «а», в стихотворението «Въздишка».

На гаснещия ден прощалните зари
И аромат от рози без жал:
..Душата ми самотна и нейната печал...

Това стихотворение е истинска въздишка, особена на края – «ах, тиха печал...» Също такава мекост, отиваща до въздушност, вее от музикалните съзвучия с «о» и «х» в «Благовещение»:

Прохладен лъх на ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхво моето чело;
отпадал ме лелее нежен сън...
Зора се нова зазорява вън.

Особено високомерно горд характер носи ударението възвучие «ам». Най-ярко се чувствева това в стихотворението «Аз страдам», в което е повторено повече от четири пъти. Самонадееност и гордост лъха от вече споменания стих «Аз всичко знам: умряха там...» Странно зловещо спокойствие иде от трите срички с «о» в думата «войводо» в третята «Хайдушка песен». Това спокойствие, може би, се дължи и на ритъма в тая дума – амфибрахий. В «Идилия», гротесното грубо настроение е съчетано с груби съэзвучия, особено в стиха «уроди орда безока». Четтвъртия «Шепот насаме» е истинска симфония на звека «н» - в душата остава да кънти той продъжително, безнадеждно, дълбоко, унасящо. Това е и настроението на цялото стихотворение, състоящо се от 60-ина думи, от които40 са с тоя звук. Както казах, такова подбиране на думитене може да стане индуитивно, а с омисъл. Вслушайте се в последната строфа и заблежете, как систематично са подбрани съзвучия, които да ни дадат странно чувство за безнадеждност и унес:
Предвечните води, всевечните води – кристални
бездънни и безбрежни, призивно прохладни...
Но страх ни е да пием, нас – страдални,
безсънни, безднадежни, знойни, жадни.

Чисто музикалните съзвучия също изобилстват в поезията на Яворова. Той извънредно обича да редува съзвучия на «р» с такива на «л». Всеки, при най-повърхностно четене, ще ги забележи в «Лист отбрулен», в първия «Есенен мотив», в «Пролет» и др. Самото заглавие «Лист отбрулен» е вече музикално красиво. Такива са изразите «зрак-звездица», «кръстоклоне», «лъх, зефирен лъх не ви допира», също и изразите «аз слушам празнично-тържествен звън като през сън.»

(...)

Яворов е първият музекант в нашата поезия. Неговата музика е вътрешна – картинна и емоционална, и външна – ефектна. Ни Пенчо Славейков, ни Кирил Христов могат да предадат в такива чисто музикални внушения своите настроения и чувства. Пенчо Славейков жертвува външния блясък на стиха зарад дълбочината на мисълта, която се слага в една тиха и плавна мелодия. И – на места – последнята се спъва от известна тромавост и изопочена на ударенията. Римата обикновено у него е лишена от по-силна изразителност, а желанието да се запази броя на сричките еднакъв става причина да се вмъкнат тук-там непотребни думи, които често развалят емоционалната хармония на стиха. Самата същност на Славейковата поезия и неговаия поетичен темперамент не позволява комбинирането на размери, и ако го сращаме някъде, то не е защото диренето на външния израз го принеждава към това. Колкото за поезията на Кирил Христова, тя съдържа една обективна музикалност, ако мога тъй да се изразя. Защото неговият израз обикновено е твърде прозаичен, главното у него не се чете между редовете, а е сложено пред нас просто и точно: звукът у него е само звук, а не емоция, ритъмът – само ритъм, а не вътрешен такт и мелодия.

Ако Славейков поставя пред музикалността на стиха мисълта, дълбочината на поетическото откровение; ако съвсем реалното и делничното у Кирил Христов го кара да бъде само ясен и точен – Яворов се стреми единствено към музекална хармония на стиха. Затова неговите стихотворения вечно ще пеят в душата на българина.

Коментирай първи!

Само регистрирани потребители могат да пишат в коментарите.
Влезте или се регистрирайте.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2