|
неделя, 20 юли 2008 |
 Съобразителни, ловки, от сутрин до вечер прехвръкват, оглеждат и претърсват всяка цепнатина и дупчица. С късите си яки човки откриват яйца на насекоми и техните лаври и опазват горите и парковете.
По-голяма част от представителите на това семейство са включени в Червената книга на България като например Parus ater – Черният синигер, който е многоброен в гори от смърч и черен бор, както и качулатият (Parus cristatus) и дъбгоопашатият (Aegithalos. caudatus) синигери.
Голям синигер (цицек, кратунарче, чичопей, сланинарче) (Рarus major)
 Главата и гърлото му са черни, бузите - бели, а гърбът - зеленикав. Женската се различава от мъжкия по късата черна ивица, която стига до средата на гърдите, докато при мъжкия ивицата стига до края на корема.
Призивните звуци на големия синигер са «пии-пин-пин», «ци-ци-ци», "церр", на младите и есенните ята е «ти-ти-ти-ти», «ци-зи-зи». Пее силно и енергично - «ти-ти-фю» или «си-си-си», «си-си-сю». Големият синигер гнезди в хралупи по стари дървета, в стари гнезда на други птици, в изкуствени къщички за синигери и в други изкуствени гнездилки. Женската снася от 9 до 12 яйца, а понякога и повече, които мъти сама в продължение на 13—14 дни. През това време мъжкият усърдно й носи храна. Малките напускат гнездото след около 18 дни и женската започва отново да снася.
Правени са наблюдения и е установено, че синигерите родители носят храна на ненаситното си потомство до 32 пъти в час. На ден един синигер изяжда толкова вредни насекоми, колкото тежи самият той, а двойка синигери, които са се заселили в овощна градина, могат да обслужват до 40 плодни дръвчета.
Син синигер (Parus caeruleus)
 Синият синигер е малко по-дребен от големия, но по поведението и характера си наподобява много този свой най-близък роднина.
Оцветяването на оперението му е много красиво — ясно забележими са светлосинята му глава, крила и опашка. Бузите му са бели, а от човката през очите минава черна ивичка. Гърдите му са жълти. Звуците на синия синигер са често повтарящи се «ти-ти-ти-ти», понякога съчетани със съскащи, трудно предаваеми звуци. Песничката му е проста, но много мелодична — «сии-сии-сиррр» две тънки бързи подсвирвания и къса трела. Любими местообитания на този синигер са широколистните гори, изкуствените насаждения и овощните градини. В иглолистните гори се среща рядко. Есен, през зимата и рано напролет можем да срещнем сините синигери на двойки или заедно с кълвач. Синигерите зимно време са обикновените спътници на кълвачите.
Дългоопашат синигер (Aegithalos caudatus)
Дългоопашатият синигер се различава доста от останалите. Също по-дребен от врабче и наглед е като пухена топчица с дълга шарена опашка. Общият цвят на оперението е белезникав, с черна презочна ивица надлъжно отстрани на главата, гърбът е черен, на плешките си има розови ивици, а задната част на коремчето е бледорозова. По двойки или на малки ята подхвърква и оглежда тънките клони на дърветата и храстите и през цялото време си подвиква с останалите птици от ятото. Обича широколистите и смесените гори. Дългоопашатият синигер е постоянен обитател на дадено място, а през зимата е странстващ. Гнезди по дървета или храсти. Женската снася по 10—12 бели с бледорозововиолетови шарки яйца. Звуците му са «черр-черр». По начина на живот се различава от останалите синигери. Храни се с дребни насекоми, ларви и листни въшки.
Преглеждания: 354 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Екология и природа 
