|
Преди разходката из Версай |
|
|
|
неделя, 20 юли 2008 |
 Преди да се отправите на летен вояж към едно от най-красите места в Европа, ви предлагаме да се "разходите" из историята му, за да бъдат впечатленията ви пълни и търсенията ви за гледки исторически подплатени.
Версай се намира на 21 км югозападно от Париж. В началото на ХVII век бил съвсем малко селище с около 500 жители като на мястото на сегашния дворец имало само вятърни мелници, около които се простирали ливади и безкрайни блата. Теренът представлявал леко наклонена долина, заобиколена от всички страни с ниски хълмове.
Първият малък замък, които Сен Симон нарича „грациозно произведение в напълно френски вкус", бил построен за Людвик XIII от архитекта Филип льо Роа. Пред замъка тогава бил създаден малък парк от партери във форма на бродерии и водни басейни, които напомнили градините на Фонтенбло и Шарлевал.
Автори на този парк са Жак Боасо и Жак дьо Менар, градинари на Людвик XIII Льо Нотр започнал работата си във Версай през 1662 г. (той бил на 49 години), когато след разораването на Фуке паркът Во льо Виконт бил изоставен, а неговите строители се прехвърлили към изгражането на най-величествения архитектурен и парков ансамбъл, който някога е бил създаван. Архитектът Льо Во, майсторът на парковете Льо Нотр, художникът Льобрьон и още редица други скулптори, художници и строители, автори на новия невиждан дотогава по мащаб парков ансамбъл, имали вече проектантски и строителен опит от Во льо Виконт. Новата задача им предлагала най-неограничените възможности. Някои елементи били изменяни по няколко пъти, докато се постигне желаният ефект (например водният партер пред двореца, който от 1664 до 1683 г. бил преустройван три пъти, докато добие окончателния си вид). С композицията на парка се установява и основната структура на бъдещия град, поради което и досега често се казва, че Версай е най-напред, парк, а след това град. Трите големи булеварда, които свързват парка с Париж, с парка Со и с парка Сен-Жермен, образуват монументалния подход към резиденцията на "кралягслънце". Формата на трилъчието е заимствана от бароковия Рим. Във Франция тя се появява за първи път още във Во льо Виконт, то твърде несмело; ввъ Версай тази форма се изявява с цялото великолепие, коетохарактеризира френския класицизъм. Трилъчието завършва с Площада на оръжията.
По"Градинско-парково и пейзажно изкуство", автор проф. арх. Делчо Сугарев
Преглеждания: 1671 | Печат | Е-мейл
Само регистрирани потребители могат да пишат в коментарите.
Влезте или се регистрирайте. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Общество 
Най-сухото място в света е пустинята Атакама в Чили. До 1971 година там не е било валяло от 400 години. Простира се по Тихоокеанкото крайбрежие в северната част на Чили и достига да западните склонове на Кордилера Домейко. Пустинята е заобиколена от върхове, солни плата (най-високото е 2.300м.), оазиси, вулканични гейзери (тук се намира най-високия гейзер в света - Татио - 4.600м.). Сред този екцентричен пейзаж се намират руини от древни селища на инките. 
