Книгата на Мария Радославова “Психично въздействие на ръководителя върху сътрудниците в организацията” разглежда влиянието на ръководителя върху своите преки подчинени по посока на служебните цели. Основният въпрос, на който се търси отговор, е кои са предпоставките той да влияе по-успешно и да управлява заемащите по-ниски позиции в служебната йерархия. Предложеният в книгата модел за психично въздействие върху сътрудниците е когнитивен. Той е част от малко изследваната ниша в проблематиката на управленското поведение. Централна идея в монографията е представата, че при отправяне на искане или молба, ръководителят насочва преработката на информация от сътрудниците чрез изказвания си. Когато избира какво да каже, той всъщност определя какви тактики ще използва.

Друга нова идея, разработена в монографията е, че процесът на въздействие протича на етапи и на всеки етап ръководителят прилага различни тактики. Очертаните в книгата критерии за успешно въздействие върху сътрудниците се допълват и от посочените от други автори показатели за оценка колко успешно управлява един ръководител.

Емпиричните данни, върху които се правят изводите в книгата са получени от 559 човека ръководен и изпълнителски персонал. Проучени са служители от мъжки пол от три държавни организации в сферата на обслужването. Мотивите за въздействие са проучени под формата на аргументи в разговорите със сътрудниците в 45 ситуации от трудовото ежедневие. Поводите за общуване са свързани с: възлагане на задачи, направени пропуски в работата, решаване на междуличностни конфликти и проблеми, участие в общи мероприятия на службата, спазване на дисциплината и др. Книгата разглежда нагласата на служителите от изследваните три организации да изпълнят молби на ръководителя за извънреден труд, да вършат несвойствени, чужди, неочаквани или нежелани задачи, да се лишат от даден използван да момента ресурс. Тя стига до заключението, че нагласата на служителите и ръководителя към извънредната ситуация е различна при различния трудов стаж. Склонността на служителите към компромиси е по-голяма, ако са доволни от заплащането, ако са сигурни на работното място и най-вече доволни от колегите и от ръководителя.

Първата глава на монографията се спира на изясняването на понятието “власт”, което лежи в основата на влиянието на ръководителя върху сътрудниците. Правейки уговорката, че всеки ръководител притежава едновременно няколко форми на власт, авторката проследява и групира наблюденията на различни чужди изследователи и очертава според отношенията на сътрудниците следните групи власт:

• “легитимна” (законна) власт - действат заради длъжностните пълномощия на ръководителя.
• “принуждаваща” власт на ръководителя е свързана с възможния натиск и опасност чрез наказание.
• “награждаваща” власт – действия на сътрудниците лидерът, заради служебни повишения, пари, похвала. Авторката счита, при усещане за възнаграждаваща и принуждаваща власт, те са по-податливи на манипулация чрез възможни ползи и вреди.
• “експертна” власт – свързана е с вярата, че лидерът има познания и опит в извършваната дейност, които сътрудникът не притежава.
• “референтна” власт - ако сътрудникът одобрява, уважава, ръководителя и се идентифицира с него.

Позовавайки се чужди източници, авторката групира властта на ръководителите и полово, като посочва интересната зависимост, че заемащите ръководни длъжности мъже имат по-силна експертна и легитимна основа, а жените – по-силна референтна основа на власт.

Авторката, разглеждайки тактиките за влияние и наблюденията на чужди автори, формулира идеята, че особеностите на влиянието зависят специфичната национална култура. Някои от тактиките на ръководителите произтичат от колективистична ориентация, която е по-типична за страните от Източна Азия и е различна от тази в САЩ.

Диадата “ръководител-изпълнител” в настоящото изследване е описана чрез три особености: нестабилност (двете страни имат различни ценности и предпочитания, критерии за правилно поведение и за тълкуване на събитията), единодействие (взаимно допълване между знанията и уменията с прекия ръководител), взаимна привързаност (наличие на единство и разбирателство с ръководителя).

Авторката се спира подробно и на въпроса за социалното влиянието върху служителя. Позовавайки се на различни наблюдение тя очертава, че служителя приема въздействието на ръководителя, ако го счита важен източник на организационната култура и ако има кратък стаж в организацията или пък ако тя е в период на промени. Ако служителят споделя чувствата на ръководителя, се поддава на въздействия от него. Той откликва на исканото, за да избегне неприятни преживявания както на ръководителя, така и на себе си.

Тъй като процесите на социално влияние са фини, непреки, обектът на въздействие не винаги ги осъзнава. Механизмът на тези влияния е описан в последната глава на “Психично въздействие на ръководителя върху сътрудниците в организацията”. Намерили са обяснение някои закономерни въпросите, свързани с причините за откликвате на молба на ръководителя. Сътрудникът е по-съпричастен, ако обмисли неточно молбата, поради силни емоции или дефицит от време. Значима предпоставка за отклик е и чувството на вина на обекта, след като агентът е приложил тактиката “врата в лицето” (door-in-the-face: отправил е първо по-трудно изпълнима молба и тъй като обектът не е откликнал, изказва реалната молба). Служителят изпълнява молбата, защото се чувства ангажиран вследствие на други две тактики за социално влияние: “крак на прага” (foot-in-the-door: съгласил се е да изпълни несъществена молба и се чувства длъжен да откликне на реалната молба) и “малката топка” (law ball: след като обектът се е съгласил да направи нещо, не се отказва, въпреки допълнителни неудобства или разходи).

Преработката на информацията във връзка с искането зависи и от динамични фактори и процеси. Когато е в лошо настроение, човек анализира информацията за другия по-подробно, не се влияе от реда, в който чува фактите и ги оценява по-точно, отколкото ако е в неутрално или добро настроение.

Тази монография предлага богата емпирична картина на елементите на преработка на информация от ръководния и изпълнителския персонал в процеса на въздействие в организацията. Тя може да бъде полезна основа при разработване на програми за обучение на ръководители и планиране на психологични тренинги с цел придобиване или разширяване на управленската им компетентност.

Мария Радославова, “Психично въздействие на ръководителя върху сътрудниците в организацията”, Изд. “Парадигма”, 2008.

Коментирай първи!

Само регистрирани потребители могат да пишат в коментарите.
Влезте или се регистрирайте.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2