Резервации на полети и самолетни билети от всички туристически агенции.
Професионални уеб дизайн услуги и изработка на сайт, онлайн магазин, бизнес сайт и др.
|
Начало  Общество Реалности Един поглед върху семиотиката и реалността
|
|
Един поглед върху семиотиката и реалността |
|
|
|
понеделник, 15 септември 2008 |
 Семиотиката е наука, която трудно може да се обясни само с една дефиниция. В този смисъл Фердинанд дьо Сосюр смята, че тя изучава естествения човешки език и другите символни системи и сигнали, използвани от хората за комуникация. А за Чарлз Пърс цялата вселена е изтъкана от знаци, те са във всичко и навсякъде. За него и идеите са знаци. Но според Юлия Кръстева и Умберто Еко семиотиката не е наука, а начин на мислене, в който се включва обмяната на парадигми. Комуникацията чрез естествените езици е обмяна на парадигми, но тя предполага наличието на консенсус. В него знаците са ясни, смислоразличителни и чрез тях възприемаме реалността. Моята цел тук е да разгледам част от семиотичното в определена социална сфера – армията и нейните знаци в реалността.
Първо ще се спра на преобличането на дрехите, което е натоварено с определена знаковост. Самият акт на пре-обличане е разгледан подробно от Валери Стефанов в "Преносвачът на граници", където пътуващият Бай Ганьо променя своята идентичност със събличането на българските дрехи и обличането на белгийската мантия. Тя е "е плътта на симулативния европеизъм, тя е и нехайната маска, надяната за всеки случай по несигурните кръстопътища на света". Преобличайки се Бай Ганьо се готви за "закона" (подч. е на В.Ст.) на чуждата, европейската земя.
Аналогично се сменя и идентичността на преобличащите се военни служители, по същия начин и те се подготвят за Закона в най-строгия му вид. И те са надянали маски (или пък това е истинското им лице), но не случайно, а целенасочено и добре обмислено. Обличането на професионалните дрехи е натоварено с други референции. Тяхната индивидуалност се заличава, обликът им придобива масовост. Всеки от тях загубва собственото си "Аз" и се вписва в общата картина на зеленото облекло, което носи много отговорности и задължения. Някои от тях са : мълчаливо или безгласно присъствие (не говорещи субекти), безволие, но същевременно изпълнение на поставените задачи в срок, апатия, но и наличие на аналитичност в ежедневието, бързина и коректност, без обаче да се очаква подобно отношение от другите членове на същата социална среда и т.н.
Преобладаващият в дрехите им зелен цвят, притежава функцията на прикриване, маскиране от различните. Но бягството от околните, не себеподобните, води до изкривяване на реалността и тя неволно се превръща в иреалност. Облеклото на военните може да бъде определено с понятието "карнавал", което Ницше въвежда в мисленето за историята. Подобно на празника, определението маскарад идва да обясни прикриването, замаскирането на истината и по този начин маскарадът, празникът и карнавалът служат да означат отнемането на свободата. Маскираните не са личности, нито свободни хора, те са без индивидуалност. Ницше ги нарича универсални хора.
Следващата стъпка е слушането на химна на Република България, който е неизменна част от държавната символика. Химнът е знак сигнал и изисква промяна в поведението - т.е. когато го чуем трябва да се изправим или да спрем. Подобен знак сигнал са сирените, които свирят на 02-ри юни точно в 12 ч. Те напомнят, че трябва да помълчим в памет на загиналите за свободата и независимостта на България. Звучи гордо - минути тишина за припомняне на нелеката история на страната ни, за словата, написани в този химн, за преклонението пред красотата на България. В мълчанието всеки трябва да чуе Гласа на Родината си, на загиналите за нейното освобождение или собствения си Глас, мислещ именно за Родината. Но в повечето случаи той отсъства, загубил се е или се е слял с друг Глас. Мирослав Дачев смята, че трябва "да го търсим в Гласа на книгите" (Дачев 2001:192), ако не го откриваме в тишината на тялото си. Но Гласът се е изгубил, търсейки пътя на бягството си от затворената система, задушаваща го с безсмислени монолози. В тях казаното е неразбираемо и непрозрачно за индивидите, решили да живеят в реалния свят на случванията. Военнослужещите, които наподобяват зелени човечета (може да се направят препратки и към извънземните обитатели на Марс), говорят по странен начин и са принудени да повтарят до безкрайност словесната си измислица с надеждата за възприемане от реципиентите. Но разказани, повтаряни или изменяни, думите отминават със самото си произнасяне във всекидневната употреба на общуване. Тъй като тези повествования не съдържат тайни, те биват забравяни в момента на произнасянето им. Според Мишел Фуко се запазват само религиозните и юридическите текстове, тези, които наричаме "литературни" и научните текстове. Обречени да не съществуват, коментарите на военнослужещите са "случайности на дискурса чрез играта на тъждествеността под формата на повторението и на същото". Но коментарите предизвикват състояние на не-език у слушателите си или в обратната насока – търсене на истината за обговорената реалност. Фуко смята, че най-висша истина е онова, което казва дискурса. Така се измислят правила за употребата му, а те са създадени, "за да не могат всички индивиди да имат достъп до дискурсите". В случая дискурсът е без смислово съдържание, а е отражение само на първичната човешка природност. Недостъпността в полето на дискурса води до освобождаване от смисъла на знаците.
В същото време се издига националния флаг, най-важният символен атрибут на всяка страна. Българското национално знаме има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени водоравно отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери. Съотношението на широчината към дължината е 3:5. Белият цвят в него символизира мира и чистата и свята република, зеленият – плодородието на българските земи и гората, закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният – смелостта и надеждата на народа.
Гербът също е знаково натоварен и представлява изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви: "Съединението прави силата". Трите лъва представляват трите части на България : Мизия, Тракия и Македония. Короната над щита и лъва на него е тази на Второто българско царство (1185-1396), съществувала преди падането на България под османска власт. Лъвът като символ на власт, сила и хра-брост е засвидетелстван през 14 век. Най-старият български герб датира от около 1420 г. В закона за герба на Родината ни пише : "Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава." (ДВ, бр. 62 от 05.08.1997 г.)
Издигането на националното знаме в българската армия отразява започналия ден, новото начало. Подобно по значение е освещаването и издигането на националното знаме пред централния вход на българското посолството в Лондон по случай присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Друг много важен знак, свързан с националния флаг, е военната клетвата. Тя е най-важният тържествен ритуал в повечето армии по света и по своята същност представлява тържествено обещание, което се дава от всеки встъпващ в техните редове. Едновременно с това тя е и важен законов и морален акт, характерен за военната служба и подлежащ на безпрекословно изпълнение от страна на личния състав на всяка армия. Военната клетва се полага пред националното знаме, кръста и Светото Евангелие. Активно участие в тържествената церемония взема военната музика. От този момент нататък положилият клетвата се задължава да служи на Отечеството и да се грижи за спазването на установения ред и закони, като нарушаването на тази клетва се отъждествява с „престъпление пред бога“ и води до сериозни наказания.
След химна се провеждат процедури за контрол. Едната от тях е принципът на забраната или забранената реч. Не може да се казва всичко, не трябва да се говори за контролиращите и не е допустимо да се правят коментари по процедурите. Волята за истина бива наказвана, ако навлезе в полето на забранената реч. Разделянето на истинно и грешно се определя от органите за контрол, които единствено притежават привилегията на говорещия субект. Останалите нямат право да обговарят реалността. Правилата са неписани и строги. Санкционират се според степента на табуто. На всеки случайно попаднал индивид ще му е нужно време, за да разгадае кодовете на забраните.
Другата процедура е ритуалът. Чрез него се определя квалификацията, която трябва да имат индивидите, за да говорят. Той определя жестовете, държанието, обстоятелствата и цялата съвкупност от знаци, които трябва да придружават контролиращите. Интересното тук е, че последните имат право да нарушават процедурите, могат да променят последователността на знаците и истината за доктрините, когато си решат (според настроението си). А именно те би трябвало да пазят табуто и да се придържат към формите и границите му. Пазачите на процедури се смятат за основополагащи субекти (терминът е на Мишел Фуко). Те смятат, че оживяват с намеренията си празните форми на езика, минаващ през плътността или пасивността на тези форми и интуитивно схващащ вложения в тях смисъл. Основополагащите субекти си въобразяват, че разполагат със знаци, белези, следи или букви, които им дават насока да прекосят своеобразната инстанция на забраната.
След процедурите за контрол военнослужещите се занимават с мониторинг и стратегическо управление на евентуални терористични заплахи. Симулират се определени действия, за да се осигури максимално бърза и точна реакция. Изпълняват се упражнения от абстрактния семиозис, като се кодират всички дискурси и действия. Поставят се и други правила за разчитане на знаците.
Военнослужещите се обучават и да боравят с оръжие и техника. При различни вербални знаци, те трябва да изпълняват определени действия. И тук ролята на контролиращите органи е много важна. Те съблюдават за точното спазване на последователността и правилността на тези действия. Без оглед на емотивността, експресивността и естетическото въздействие се играят безсмислени роли от пародираната реалност с остаряло руско оборудване, което би предизвикало присмех у всеки представител на NATO, но в БА тази техника донася гордост и умиление, особено при по-възрастните ú представители. В армията е преобладаващо антикварното чувство (според термина на Ницше) към историята. Антикварната история, според него, подценява настоящето и е обърната към миналото, което издига в култ. Тя разглежда старините като достойни за почит и отхвърля новото във всяка негова проява. Ако потърсим персонажен аналог в българския канон, то като такъв най-ярко се проявява Султана на Д.Талев от "Железният светилник".
След симулациите военнослужещите се събират във фиксирано пространство
в точно определено време. Там органите за контрол ги преброяват (подобно на артикули в хипермаркет) и им указват действия и насоки за останалата част от деня. Чрез заявяването на наличността, контролиращите следят за спазването на табуто. Очертаното пространство-време в армията напомня Паноптикума, описан от Фуко. В зависимост от положението на единицата и йерархичната ú определеност двойката виждам-виждан съм функционира в различна посока. Нископоставеният е в периферията, високопоставеният - в центъра, "виждаш всичко, но никога не си виждан". Фуко определя главния ефект на Паноптикума с това, че той поражда "съзнателно и постоянно състояние на видимост, което осигурява автоматичното функциониране на властта". Паноптикума действа на принципа на дисциплината и усета за наблюдение, на контролирането. Той сформира единицата на дисциплинарното общество, поддържа гаранцията за порядък, където всички са "застраховани", че няма да се обезсмисли действителността. Часовете са запълнени, почивките са регламентирани, задачите са поставени. Всичко е уточнено до последния детайл.
Но работният ден приключва. И подобно на началото му зелените дрехи се пре-обличат, сваля се универсалността на всеки маскиран и индивидът остава само със собствената си знаковост. Пътувайки към вкъщи той не може да остане прикрит и различен - трябва да свали нехайната маската и да покаже лицето си за тези, които го очакват. Всеки ще нахлуе в реалността, която сам е артикулирал чрез собствените си възгледи за света. Различните хора възприемат по различен начин света около себе си - според възможностите си за познание и разчитане на знаците, според различната парадигма, зависима от кода, от контекста и т.н.
В ексцерпирания материал разгледах само част от знаковостта в армията. Със сигурност ще се открият още такива смисли и значения. Тук предложих единствено моята гледна точка за реалността, формирана от знаци или до алтернативните модели за нея (според вижданията на Томас Сибиък).
ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Барт Р. Въображението на знака. С., 1991.
2. Дачева Г. Семиостилистика. С., 2001.
3. Дачев М. Подир сенките на знаците, С., 2001.
4. Еко У. Семиотика и философия на езика. С., 1993.
5. Ницше Ф. Несвоевременни размишления. За ползата и вредата от историята за живота. Библ. Класическо наследство, СУ, 1992.
6. Русенов Р. Семиотичната идея. С., 1998.
7. Стефанов В. Преносвачът на граници. Литературен форум, бр. 18, 2002.
8. Фуко М. Генеалогия на модерността. С., 1992.
9. Фуко М. Надзор и наказание. Раждането на затвора. Библ. Идеи, СУ, 1998.
Бора Радулова
Преглеждания: 1603 | Печат | Е-мейл
Само регистрирани потребители могат да пишат в коментарите.
Влезте или се регистрирайте. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
|
|
|
За да направи една обиколка около слънцето, Земята се движи със скорост 106 000 км/ч. Елипсовидната и форма се е образувала за 100 000 години. Слънчевата система се движи през галаткитака със скорост 72 400 км/ч. Млечния път, нашата галактика, се движи из вселената със скорост 172 150 км/ч. 
