|
петък, 28 април 2006 |
Няма ще е пресилено, ако кажем, че котките са бозайниците, които (освен човека) се оказаха най-приспособими към големия град. В това първенство плъховете и мишките биха могли да бъдат претендират, но на тях им е все по-трудно да издържат ненавистта на човека, превъплътена в отрови и капани. А „бум"-ове на апартаментни кучета не могат да бъдат сериозна конкуренция. Броят на котките се е повлиял съществено от урбанизацията. Липсата на условия за лов на мишки не ги оставя гладни, изчезването на високите покриви, където се препичаха, не намали удоволствията им. Фактът, че полезната им работа все повече намалява, не ги измести от жилището на човека. Как да си обясним всичко това? Къде е тайната? Явно сме пред една щастлива съвкупност от анатомични, физиологични и психични особености, която се пригажда много добре към изискванията на големия град. Но нека разгледаме нещата в детайли. Котките вече нямат възможност да се хранят само с мишки - мазетата са старателно заключени, в апартаментите е прекалено шумно, за да се дебне и слухти. Но котките не умряха от глад. Те откриха кофите за боклук. Пъргавината, добрият им отскок и малките размери им разрешиха да бърникат из тях и да вадят каквото им е необходимо. И докато котката с аристократизъм подбира качествените отпадаци, можем да видим как някой изпаднал пес обикаля отдолу с надежда за залък храна, изтласкван с пренебрежение от вечния му враг. Всъщност преувеличихме, като казахме, че котката не ловува в града - на практика тя е единственият хищник, който макар и непълноценно успя да запази правото си на лов. Защо? Защото основните елементи при лова са дебнене, причакване, скок.
Преглеждания: 1846 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |