|
 Това беше едно от определенията за “Задочни репортажи за България”, които бяха изказани в Червената къща, по време на паметната вечер, посветена на 30-годишнината от убийството на писателя Георги Марков. Събитието се случи на 15 септември и беше организирано с основното участие на издателство “Сиела”, което се е амбицирало да публикува всичко, писано от “писателя, който беше убит”. Досега издателството е реализирало пет тома, от предвидените осем. Сред организаторите, освен издателство “Сиела”, бяха също Сдружение на българските писатели и Гражданско сдружение “Георги Марков”. Вечерта се състоя в червената зала, а множеството гости можеше да види и документален филм за писателя.
В разговора за Георги Марков взеха участие Христо Христов, журналист, посветил последните няколко години за разследване на убийството на писателя; Димитър Бочев, творец, един от хората, с които Георги Марков е кореспондирал по време на емиграцията си; Пламен Дойнов, поет и литературовед и Митко Новков, литературен критик. Водещ на вечерта беше Михаил Неделчев, чийто встъпителни думи зададоха хоризонта на разговорите за Георги Марков като не за “невинна жертва”, а като за “закономерна жертва”.
 Разговорите през тази вечер бяха насочени към писателя и творчеството му. Пръв сподели своите мисли Димитър Бочев, за който настоящото събитие беше опит за се съхрани паметта на Георги Марков. Христо Христов определи за себе си Георги Марков като “националния герой на социализма”. “Това, което е написал не е било опровергано досега от никого, включително от писатели като Л. Левчев”, каза той, имайки предвид “Задочни репортажи за България”.
Михаил Неделчев определи като книга с особено значение романа “Мъже”, тъй като това е книгата, в която за първи се “чува” гласът на новото поколение, на “нашето поколение”, поколението от 60-те години, сподели Михаил Неделчев. “Задочни репортажи” критикът коментира като ги сравни със “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, акцентирайки върху огромното богатство от сюжети, а не просто анекдотични случки в есетата за комунизма. А есето за непоносимостта кара всеки да се замисли изпитвал ли е той в даден момент от живота си чувството за непоносимост, каза още М. Неделчев.
Пламен Дойнов се спря на тезите за “алтернативния канон”, удостоверяването, като ход на почерка на писателя. Неговото считане беше, че Георги Марков е невъзможен по-късно след разгрома на Пражката пролет. Произведенията на писателя могат да излязат единствено до 1968 г., след която налагането на неосталинизма оказва своето значение за невъзможността за поява на нови текстове на Георги Марков. Пламен Дойнов се спря на “Портретът на моя двойник” (1966) като разгледа този роман като програмен текст за Марков.
Митко Новков във финалната част на разговора определи “Задочните репортажи за България” като българският “Декамерон”, защото човекът, който я е написал също кка героите е избягал от чумата, за да напише тези репортажи.
По време на вечерта можеха да бъдат закупени “Задочни репортажи за България” и “Убийте скитник”, книгата на Христо Христов за Георги Марков. А Михаил Неделчев показа новоизлезлия международен речник на дисидентите, в който е включен и Георги Марков.
Преглеждания: 402 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Новини 
Древните гърци са приготвяли двадесет и четири вида хляб. Най-хубавият хляб се е считал така нареченият «самидамит», който се е приготвял от най-хубавото брашно. Древните елини са слагали в хляба овошки, сирене, плодове, пекли са
