Архитектурата през XIX в. носи еклектичен характер. От Възраждането насам това изкуство се различавало в разните европейски страни само по съразмерностите и подробностите на украсата. Църковната архитектура е все куполна — от Св. Петър в Рим до Пантеона в Париж, а дворцовата — колонадна: от дворците на Алберти до исполинските гари в Ню Йорк. Но през XIX в. се явил еклектизмът в областта на всички изкуства. Архитектите заемали от миналото образци, планове и форми. Живописците се учели в музеите — от картини и статуи на по-стари майстори. Декораторите, стенописците, керамиците, тъкачите на губери, майсторите на покъщнина и всички представители на приложно изкуство подражавали на минали стилове до буквално наподобяване.

През XIX в., благодарение на напредналата промишленост, архитектите разполагали с ново градиво — желязо. Този метал се употребявал дотогава само като скрепител: с него се заскобвали два камъка или греди; а оттогава почнали да го използуват на дълги релси — прави или дъговати, скрепявани с винтове и едри клинове. Тия железа служели вече за греди. Те замествали по-раншните дъги и сводни кривини от камък. Желязото се оказало по-практично от камъка: трайно е, има съпротивителна сила, па е и гъвкаво, а камъкът е чуплив, дървото — крехко и запалимо. Съвременните инженери придават на арките какъвто искат разтег. Възможни са и най-смели градежи. Железата се извивали като скелет от правилни греди и дъги.

Още по-решителна обнова в архитектурата настъпила, откак строителите почнали да съединяват камъка с желязото чрез цимент. (...)

След 1880, живописците, увлечени в бяг подир светлинни ефекти, почнали да дават несвързани работи. Живописта станала плоска, почнала да наподобява пъстър губер. Тогава се явило противодействие. Художниците се устремили отново да предават облост, стегнатост и триизмерност. Тъй се явила нова живопис.

Поколението от 1890 се влияло главно от трима живописци — Сезан, Ван Гог и Гоген: трима майстори, които се борили за връщане към живописна форма, като се намери и задържи най-трайното у нея. Живописта минала от блясъците към триизмерността.

Пол Сезан (1839—1906) влязъл в кръга на импресионистите, но не споделя техните сложни теории. Стремял се да създаде просто изкуство, затова се оттеглил в Екс и се усамотил в работа, като от време на време пътувал по Белгия и Холандия или прескачал до Париж. Сезан казвал, че иска да направи от импресионизма трайно и здраво течение, каквото било дотогава музейното изкуство. Той не обичал нито прекаления анализ, нито разлагането на цветовете. Напротив, постепенно проличава в картините му все по-силно домогване до синтетична форма и просто, здраво и стегнато оцветяване. С тия достойнства на творбите си Сезан повлиял не само на синтетиците, но и на кубистите. Той се стремял да получи плътна и триизмерна моделировка само с помощта на багрите: той бил истински живописец, какъвто бил Тинторетто, чиито творби познавал, или Дьолакруа, когото почитал.

Винсент ван Гог (1853—1890), холандец по народност, обичал да събира насекоми и растения. Винсент се въртял, когато билъ в Париж, в кръга на Сезана и Гогена. Почитал Дьолакруа и японските графици. После заминал за Прованс, дето в течение на 3 години изработил най-значителните си картини.

Ван Гог е най-великият родоначалник на експресионизма. Той изразява своето вътрешно битие в смело построена система от цветност. Той внедрява целия себе си в природата, а не скрепява настроения, що буди външната действителност у него. И затова в картините му тупти пулст на безкрайното. Най-простите неща и най-незначителните същества добиват божествено красноречие на символи. Но Ван Гог не скрепява разсъдъчни идеи, нито живописва алегорично: той си остава живописец-индивидуалист, който познава и чувствува издълбоко настройната сила и особеност на всяка багра, нейната вълнуваща мощ. Трептящите шафранени, серни, охрени, златисти тонове, сините, люлякови, слезови, теменужни и портокалови багри, възжълтият киновар и други цветове, които малцина опитвали преди него, стават най-важни съставки на тая звучна живопис.

Пол Гоген (1848-1903) работил отначало пейзажи в Бретан и си създал личен похват — грапав, но искрен. После желанието за усамотение и прост живот всред природата го увлякло чак в островите на Тихия океан — Мартиника и Таити. Гоген мразел живописната сръчност и музейната изисканост. От далечните острови той донесъл картини, рисунки и резбарски изделия, изработени грубо, дивашки, с първобитна искреност, с нарочна несръчност. Багрите му са остри, на плоски петна, червеникави и бозови, опростяващи формите на човека и пейзажа; той долавя най-очебийните изпъкналости и движения. Гоген се върнал в Таити, дето и умрял. Той напътил младите живописци към наивно предаване на живота и природата. Показал им хубостта на тона и ценността на декоративното чувство, както го виждаме у италианските примитивисти и у

Пюви дьо Шавана.

Сезан е предимно живописец на разума, Го­ген — на чувството, а Ван Гог — на интуицията и волята. Това създава и стилни разлики в творбите на тия трима майстори, чиято власт не е още залезла. Сезан построява картини от цветни плоскости, като си служи с пречистено цветно вещество, освободено от представи за предметност, ценно само по себе (като багра). Гоген слага срещу импресионистичния анализ на впечатлението за цвят — своя синтез на цветните плоскости; той не желае да построява предмети, както съществуват в природата, а да създаде картина, която би могла да живее по свои закони, като организъм; затова свързва багрите, а не ги разлага. Ван Гог повлиява на новите със силата на интуицията и напрегнатостта на преживелицата си, както и с из Белгия и Холандия или прескачал до Париж. Сезан казвал, че иска да направи от импресио­низма трайно и здраво течение, каквото било дото­гава музейното изкуство. Той не обичал нито пре­каления анализ, нито разлагането на цветовете. Напротив, постепенно поличава в картините му все по силно домогване до синтетична форма и про­сто, здраво и стегнато оцветяване. С тия достойн­ства на творбите си Сезан повлиял не само на синтетиците, но и на кубистите Той се стремял да получи плътна и триизмерна моделировка само с помощта на багрите: той бил истински живописец, какъвто бил Тинторетто, чиито творби познавал, или Дьолакруа, когото почитал.

Винсент ван Гог (1853—1890), холандец по народност, обичал да събира насекоми и ра­стения. Винсент се въртял, когато бил в Па­риж, в кръга на Сезана и Гогена. Почитал Дьолакруа и японските графици. После заминал за Прованс, дето в течение на 3 години изработил най-значителните си картини.

Ван Гог е най-великият родоначалник на експресионизма. (...) Той внедрява целия себе си в природата, а не скрепява настроения, що буди външната действителност у него. И затова в картините му тупти пулсът на безкрайното. Най простите неща и най-незначителните същества добиват божествено красноречие на символи. Но Ван Гог не скрепява разсъдъчни идеи, нито живописва алегорично: той си остава живопиеец-индивидуалист, който познава и чувствува издълбоко настройната сила и особеност на всяка багра, нейната вълнуваща мощ. (...)

Пол Гоген (1848-1903) работил отначало пейзажи в Бретан и си създал личен похват — грапав, но искрен. После желанието за усамотение и прост живот всред природата го увляк­ло чак в островите на Тихия океан — Марти­ника и Таити. (...)

Сезан е предимно живописец на разума, Го­ген — на чувството, Ван Гог — на интуи­цията и волята. Това създава и стилни разлики в творбите на тия трима майстори, чиято власт не е още залязла. Сезан построява картини от цветни плоскости, като си служи с пречистено цветно вещество, освободено от представи за предметност, ценно само по себе (като багра). Гоген слага срещу импресионистичния анализ на впечатлението за цвят — своя синтез на цветните плоскости; той не желае да построява предмети, както съществуват в природата, а да създаде картина, която би могла да живее по свои закони, като организъм; затова свързва багрите, а не ги разлага. Ван Гог повлиява на новите с силата на интуицията и напрегнатостта на преживелицата си (...)

(откъс)

Райнов, Николай. История на изкуството, т.II, Изд. И. Коюмджиев, София, 1945. .

Коментирай първи!

Само регистрирани потребители могат да пишат в коментарите.
Влезте или се регистрирайте.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2