 “Подножието на вечерята” не е полиграфичното тяло, с което можете да се разположите лекомислено в подножието на вечерта, защото това е книга, която изисква събуденост и способност за рефлексия. Срещата с втората стихосбирка на Мария Калинова е докосване до множество островърхи предмети, изграждащи архитектониката на ежедневните ритуали, които могат да бъдат маркирани като ритуали на раздялата, разполовяването, фрагментирането на цялото и тялото, но и възраждане на древните обичайни практики на канибализма, магичното, анимизма и вграждането. В същото време поезията на Мария Калинова целенасочено руши ритуали (“Едипов комплекс”, “Laurus nobilis”) и ги преобръща (“Майсторът”).
Детето няма да прочете баща си, ритуалът на предаването на познанието ще бъде прекъснат, а лавърът безвъзвратно загубва свещеността си. Церемонията на наказанието бива заменена от обреда на вечерята, от прошката и времето, когато “на хората им минава”. “Майсторът”, първото стихотворение от стихосбирката, синтезира в себе си непрекъснато очакваното възмездие и преглъщането “наобратно” като обратно отброяване, след края на което е мълчанието (“мълчим все по-бавно”) и насищането от нещата. “Къщата на куклите” е сред текстовете от стихосбирката, в които Мария Калинова смесва разнородни ритуални практики – обичаят Герман и вуду магията – и заедно с това, самата кукла вае себеподобно от кал, отваря възможност за допълнителни прочити на стихотворението – идването на момента на порастването и на Пигмалионовото творене на допълващата половина.
“Подножието на вечерята” не е полиграфичното тяло, с което можете да се разположите лекомислено в подножието на вечерта, защото това е книга, която изисква събуденост и способност за рефлексия. Срещата с втората стихосбирка на Мария Калинова е докосване до множество островърхи предмети, изграждащи архитектониката на ежедневните ритуали, които могат да бъдат маркирани като ритуали на раздялата, разполовяването, фрагментирането на цялото и тялото, но и възраждане на древните обичайни практики на канибализма, магичното, анимизма и вграждането. В същото време поезията на Мария Калинова целенасочено руши ритуали (“Едипов комплекс”, “Laurus nobilis”) и ги преобръща (“Майсторът”).
Детето няма да прочете баща си, ритуалът на предаването на познанието ще бъде прекъснат, а лавърът безвъзвратно загубва свещеността си. Церемонията на наказанието бива заменена от обреда на вечерята, от прошката и времето, когато “на хората им минава”. “Майсторът”, първото стихотворение от стихосбирката, синтезира в себе си непрекъснато очакваното възмездие и преглъщането “наобратно” като обратно отброяване, след края на което е мълчанието (“мълчим все по-бавно”) и насищането от нещата. “Къщата на куклите” е сред текстовете от стихосбирката, в които Мария Калинова смесва разнородни ритуални практики – обичаят Герман и вуду магията – и заедно с това, самата кукла вае себеподобно от кал, отваря възможност за допълнителни прочити на стихотворението – идването на момента на порастването и на Пигмалионовото творене на допълващата половина.
Но докато куклата е периферен образ в стихосбирката, иглата в “Подножието на вечерята” е сред важните действащи предмети-лица. Иглата присъства, за да пробожда – ритуално и езически, а не за да шие и съшива, като каквото може да бъде забелязано присъствието й в книгата на Марица Колчева “Стратегии за дълбоко дишане”, където кутията за игли се превръща във вътреутробно пространство на уюта. Иглата при Мария Калинова е елемент от вечерята, съвместяването й с хляба, средата му – най-вкусната част – образува “таралеж саморъчно приготвен” (“На отсрещната страна”). Ясно доловимо е пробождащото отвътре предназначение, то отнема всички възможности за спокойно съвместяване на хляба и иглата, като описващи пространството за приютяване.
За да осъществи докрай ритуалността, лирическият персонаж от стихотворенията на Мария Калинова, залага и на талисманите (”щом лицето ти има подкова/ тя ще те пази”), и на пророчеството на съня (“сънувам, че зидари ме убиват с камъни”). Предметите са пределно необходими за обреда, те значат нещо друго и предназначението им е за повече от едно действие. Раздвоението е характерна черта от същността им, която ги прави да не са само вещи, но най-вече одухотворени същности.
И накрая, четенето на „Подножието на вечерята”, изисква от читателя бавно движение между и дори в думите, дори ослушването му е важно, за да отчете моментите на преминаване на сонорното „л” в „р”, на възможността на промушването през ухото на иглата, на чуването на гласа, говорещ “забрави момиче за всички игли,/ белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене” и множеството обръщения, които може да приеме, като отправени към себе си.
Мария Калинова. “Подножието на вечерята”. Изд. “ Алтера, Делта Eнтъртеймънд”. 2008.
Рецензията е публикувана в "Литературен вестник", бр. 36, 19-25.11.2008 г. Помества се тук със съкращения.
Яница Радева
Преглеждания: 1313 | Печат | Е-мейл
Само регистрирани потребители могат да пишат в коментарите.
Влезте или се регистрирайте. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Изкуство 
Столицата на Япония е сред най-скъпите градове на планетата. През 2006г. беше изместена от Москва на втора позиция в класацията. Тук са най-бързите влакчета в света - шинкансен. Токио и околностите му имат население 30 млн. души. Градът е разположен върху земетръсна зона. 
