Професионални уеб дизайн услуги и изработка на сайт, онлайн магазин, бизнес сайт и др.
|
Начало  Новини Обществени новини “Грация и гравитация”: погледи към публиката и обсерваторията
|
|
“Грация и гравитация”: погледи към публиката и обсерваторията |
|
|
|
понеделник, 30 март 2009 |
 Четвъртото издание на “Грация и гравитация” започна от 19 ч. на 26 март в Астрономическата обсерватория в Борисовата градина. Този път гост-поет беше – Ирина Баткова, а от страната на "гравитацията" публиката се срещна с доц. Петко Недялков, който освен с разговор за праха във вселената запозна присъстващите и историята на своята поезия. За озвучението на вечерта се погрижиха Μytrip и wayab, които създава своята музика в момента, на събитието, вдъхновени от случващото се в залата.
Но не по малко интересна беше публиката. Както и в предходните издания на „Грация и гравитация” тя едва успя да се вмести в залата, предвидена за събитието, но лесно успя да влезе в определенията за многогласност, полифоничност и разнородност. Ако сведем различните гласове до „за” и „против”, до “да” и “не”, ако игнорираме външните фактори – светлина, удобство, настроение - влияещи върху впечатлението до статистически ясни определения, някак бихме могли да опишем едно събитие през очите на наблюдаващите. Но „Грация и гравитация” не позволява опростяване на впечатленията и извадката от общото, не би могла да е бъде представителна за цялото, за публиката, посетила срещите на форума „Грация и гравитация”.
Но преди публиката да изпълни учебната зала, за да се срещне с гостите на “Грация и гравитация”, тя се е срещнала с плаката с дървеното човече, от който е научила, че я очакват стихотворения, музика и разговори за Вселената. Ако и предстои за първи път отиване в астрономическата обсерватория във връзка с форума, ще си помисли: “Провокативно, интересно, но и не съвсем ясно. Стихотворения – разбираш, музика – добре – сумата от тях ще даде на публиката един стандартен пърформънс, но... Вселената обърква представите и порядъка на нещата."
Затова учебната зала, минути п реди това преформатирана в зала за грация и гравитация, едва събира множеството. Всички чакат да видят какво ще стане.
Онова, което се случва през всички срещи e нещо толкова нестандартно, че публиката няма как да не каже едногласно, че всичките й очаквания са надминати. Защото обещанието за „стихотворения, музика и разговори за Вселената” от плаката е събрало различни хора, всеки разшифровал своя част от него – литературоведи, изкушени от стихотворенията, музиканти – от музиката и астрономи и физици – от космоса. Различни хора, живота на всеки, от които се движи по различни орбити и с различни гравитационни полета.
Но нека припомним: Първата “Грация и гравитация” започна със стиховете на Камелия Спасова от книгата й “Парцел 17”. Освен текстовете от стихосбирката, тя прочете откъси от едно от първите си стихотворения “Извънземни”, с което спусна грациозен мост към астрономията и нейните открития. Подобен жест направи и Петър Чухов няколко месеца по-късно, когато музикално сътворяваше съвместно със стиховете на Иван Христов третата среща на форума. По време на втората среща залата се изпълваше със стиховете на Мария Калинова от предстояща й, вече факт, книга “Подножието на вечерята”. Музиката тогава беше от Дарин Тенев, който Миглена Николчина представи по негово желание единствено като музикант.
Може да се говори още за поетичната част на форума. Но тя имаше и друга. Космична, галактична, гравитационна. Въпросът “защо небето е тъмно през нощта?” се оказа не само детско питане, на което някои родители биха отговорили “защото така”, но и ключов за съвременната космология. Този вселенски парадокс беше разяснен на непросветената част от публиката от Весела Калинова.
Но плаката с човечето не казваше всичко, публиката я очакваше още нещо – надничане през телескопа на обсерваторията, което се случи и през четвъртата среща.
 А каква е историята на обсерваторлията: Тя е тясно свързана с историята на Софийския университет. През Втория семестър на учебната 1891/92, само четири години след откриването на Висшето училище, започва четенето на курс по астрономия /3 часа седмично/. През същата година назначеният за извънреден преподавател Марин Бъчеваров предприема стъпки за построяване на обсерватория. Правителството на Стефан Стамболов отпуска място извън града - част от пасище в землищ ето на с. Слатина - сега Борисовата градина. Строежът започва през 1892 г. През 1894 г. са завършени големият купол и старото здание.
Астрономическата обсерватория е значително постижение за Университета и за българската наука в началото на миналия век. Основната й дейност е образователна. Още през същата година започва обучението на студентите по учебни програми, съчетано с астрономически наблюдения, подобно на европейските университети.
Преглеждания: 1535 | Печат | Е-мейл
Само регистрирани потребители могат да пишат в коментарите.
Влезте или се регистрирайте. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
|
|
|
