Един килограм розово масло се получава от 3000 кг. розов цвят. Продажбата от производител на търговец става по общоприета мярка, наречена "мускал", което се равнява на 3 грама.
Резервации на полети и самолетни билети от всички туристически агенции. Професионални уеб дизайн услуги и изработка на сайт, онлайн магазин, бизнес сайт и др.
За два популярни упрека към съвременната култура
сряда, 01 април 2009
или Лавината на пантекстуализма
Една от формите на духовни хигиена, която този текст, за жалост, не успява да спази докрай, е следната: Желанието, страстта и копнежа, по възможност да се пише по-малко, а ако и това не е възможно, поне да се създават само текстове с висока организираност на мисълта и ярко изразена уникалност. Съзнавам калко смешна е подобна претенция четири десетилетия след. „Смъртта на автора”, и малко преди Края на света, но съзнавам и друго: Че както гърдите на човека желаят въздух при всички режими и условия, че както устните на влюбената искат устни, така и душата на човека сякаш винаги, „по природа”, ще очаква от литературния текст да притежава немалка степен на уникалност, дарба, автентетика и способност да предизвиква катарзист. Пак повтарям, да се пише малко и по възможност само най-необходимото, това днес е една от формите на духовна хигиена. Защото съвременото варварство се изразява и в този привиден парадокс: Не че ние не четем достатъчно, а тъкмо напротив, че четем прекалено много. Защото от отпадането на Римския патриархат от единството на древната Църква, до днес европейският свят става все повече и повече текстоцентричен. За да се стигне до там, че множенето на текстове в наши дни се извършва, буквално казано, с бесовски темпове. Именно в това аз виждам и един от аспектите на новото варварство. И както винаги, поетът, сам пантекстуалист, го е уловил най-изразително:
Вижте как бесовски се множи словото, посято от вестникарски магнати: Съобщения без покритие. Думи без денотати!
Там е работата обаче, че не само вестникарското слово се множи „бесовски”. Демонично расте и обемът на художествената литература. В такъв контекст баналният упрек, че новите поколения „не четат” придобива, така да се каже, двойна несъстоятелност и комичност: От една страна, той е смешен, поради самоочевидния факт, че почти всичко в съвременното информационно общество се извършва чрез четене, а от друга – поради следните обстоятелства:
Нивото на една култура, нейната самоценност и достойнство, никога и по никакъв начин не са се измервали едиствено с това – дали нейните носители четат или не. Комунистите не само, че четяха, но и масово ограмотяваха населението, но от това то не ставаше по-грамотно. Тъкмо обратното, по въпросите на човешкото спасение то придобиваше една метифизична слепота. / Изглежда, народите могат да бъдат голи и чрез книги. / Същите управници развиха и едно невиждано по размерите жилищно строителство, но от това чувствто за дом, уют и традиция у българския човек не стана по-дълбоко. Напротив, никога в своята история той не се е чувствал по-убог и бездомен. И обратното, нашите предци от фолклорната култура обитаваха един приемуществено безписмен свят, но въпреки това, артефактите на тази култура не само количествено превъзхождат тези на последвалата я авторска, но и в духовен план биха хвърлили тежка сянка върху нея, стига духовноста да можеше да засенчва.
Гърците отпреди Платон също бяха предимно безписмени / Сократ не остави авторски текстове! /, но никой днес не би се наел да твърди, че тяхната култура е по-малоцена от последвалата я графическа или пък от съвремената гръцка. Траките също нямаха азбука. А културата им беше фантастична!
Така че липсата на азбука, четмо и писмо, в никакъв случай не означава крах и край за една културра, още по-малко пък – на духовността ни. В най-честите случаи тази липса просто е белег за важни трансформации в системата на съответната култура. Но, да го кажем пак, в никакъв случай тази липса не значи крах на хуманизма, както се стремят да ни внушат пенсионерите от всички възрасти. Най-малкото защото нивото на културата не е пряка функция на писмеността и четено. Ако беше обратното, Христос нямаше да завещае Църква, а библиотека.
Така че, връщайки се към основната си теза, редно е да обобщим: В бесовското множене на словото, в прекомерното и всеобемащо четене има не по-малко демонизъм, отколкото в поразяващата неграмотност. И това особено осезаемо го чувствам днес, когато всичко за мене е текстове. Разбира се, съзнавам, че не количеството, а това какво казват тези текстове, в крайна сметка, е от значение. Но в самия факт, че те се трупат като лавина, сякаш най-вярно и пределно се изявява и една от потенциите на тяхната природа. Кой се разхожда там, по ръба на лавината? Ах, не гледай надолу, момче, не надничай в пропастта на низостта ни! Една погрешна стъпка, едно неравно мръдване на мисълта ти, и ще откъртиш грохота на планината, срутвайки лавината връз мене и света ми!
