При резки спирания на автомобили със скорост 80 км/час тежестта на сърцето на шофьора нараства от 300 г до 5 кг, тежестта на кръвта— от 5 кг до 25 кг. Затова много автомобилни катастрофи се предизвикват от разрив на кръвоносните съдове в мозъка вследствие на рязкото повишаване на налягането.
“Крила над черната шахта” е първият сборник със стихове на поета Алън Гинзбърг, издаден у нас през 1983 г. с подбор и превод на Владимир Левчев. Книгата включва 12 стихотворения, датирани между 1955 – 1981 г. “Крила на черната шахта” излиза в поредицата “Поетичен глобус” на изд. “Народна култура”. На вътрешната корица на изданието се поместени откъси от критични статии на американски автори. “Откак публикува “Вой” преди четвърт век, Алън Гинзбърг винаги е бил значителна фигура в САЩ. Трудно е да се определи неговото значение, но самият факт, че хората не го приемат единодушно, показва колко дълбоко и успешно той е смутил нашето самодоволство.” (Уилям Мередей, 1981) Алън Гинзбърг е роден на 3 юни 1926 г. в Пашърсън, щат Ню Джърси, в семейството на поета Луис Гинзбърг. Учи в Колумбийския университет, след което скита из Америка, работи в търговския флот, в редакцията на списания, като мияч на съдове... Творчеството му не е по-малко своеобразно от житейския му път: славата, която му донася сборникът “Вой и други стихотворения” (1956), е по-скоро скандална, отколкото литературна. В нея протестира гневно срещу войната на САЩ във Виетнам. През 1961 г. издава "Kaddish". Умира на 5 април 1997 г.
На Линдзи[1]
Вейчел, звездите изгряха сумрак е паднал над пътя за Колорадо една кола пълзи през равнината радиото протръбява своя джаз в мъждувото сияние търговския съсипан пътник пали друга цигара В един град преди 27 години аз виждам твоята сянка на стената ти седиш с тиранти на леглото ръката на сянката ти вдига револвер към главата ти сянката пада на пода
Амнезиакална жажда за слава
Един побъркан за автографи със златна тава и с револвер падна на колене пред Джон[2] и уби Бийтълс.
Един мазнокос ваятел се вмъкна на пръсти в „Св. Петър” и обели на Микеланджело гладкия мраморен лакът с чук, Христос беззащитен лежеше в ръцете на своята каменна майка.
Втренчени от платното под шапките с пера Нощните стражи на Рембранд не забелязаха Поривистия който разпори мундирите им с бръснач.
Успя ли някой да открадне завинаги усмивката на Мона Лиза от Лувъра?
22 януари 1981
1Вейчел Линдзи (1879-1931) – американски поет, скитник, препитавал се с четене на стихове. След охладняване на читателите и критиката към него, в състояние на душевна депресия, се самоубива – б.пр. 2 Става дума за певеца Джон Ленън, но се прави алюзия за смъртта на Йоан Кръстител.
Стихотворнията са от сборника “Крила над черната шахта” (1983), превод Владимир Левчев.
Изкуство 
“Крила над черната шахта” е първият сборник със стихове на поета Алън Гинзбърг, издаден у нас през 1983 г. с подбор и превод на Владимир Левчев. Книгата включва 12 стихотворения, датирани между 1955 – 1981 г. “Крила на черната шахта” излиза в поредицата “Поетичен глобус” на изд. “Народна култура”. На вътрешната корица на изданието се поместени откъси от критични статии на американски автори. “Откак публикува “Вой” преди четвърт век, Алън Гинзбърг винаги е бил значителна фигура в САЩ. Трудно е да се определи неговото значение, но самият факт, че хората не го приемат единодушно, показва колко дълбоко и успешно той е смутил нашето самодоволство.” (Уилям Мередей, 1981)