Професионални уеб дизайн услуги и изработка на сайт, онлайн магазин, бизнес сайт и др.
|
Начало  Изкуство Поглед назад Алберт Гечев и литературните му наблюдения
|
|
Алберт Гечев и литературните му наблюдения |
|
|
|
петък, 08 май 2009 |
...за1907 година.
(...) Както се вижда, промяната в творчеството на Яворова а, собствено, едно философско възраждане; тя е белег на един нов светозар, според който светът и всичко което мечтаем за него има смисъл и съществувание само чрез духът на чововка; нашият поет е открил един нов мир, едничкият реален и едничкият възможен — човешкият дух. Вън от него няма зло, страдания, живот. Такъв крайно индиидуален светоглед е твърде подходящ за един лирически par exelence поет. Новата сбирка на Яворова, «Безсъници» е интересна още в много други отношения, които пътем не могат да бъдат посочени и прояснени.
Пенчо Славейков и П. Тодоров не са дали тaзи година особено интересен материал за най-главния въпрос, който изследвам в тия редове: да проследя как се е отразило писателското съзнание у съврвмените представители на литературата ни. Повторното издаване на Пенчо Славейковите „Епически песни", както и драмата на П. Тодорова — „Първите", показват — твърде общо — че и двамата писатели обладават значителни творчески дарби, че разумно й успешно действуват да осмислят развитието на литературата ни в национален смисъл; че те не са чужденци у нас и че за тях могат да се откият залози за една много по-светла бъднина на нашата книжнина те са се запретнали мъжки да изяснят нашия литературен небосклон и в всяко тяхно дело се отразява смисленост и талант.
В тия бегли редове аз отбелязвам само ония явления от нашата литература през тая година, които ми се виждат интересни и значителни; нямам възможност да се спирам по-дълго върху писатели и литературни произведения, нито пък да обосновавам по-широко своите възгледи. По-скоро, това са мои впечатления, които се редят в исторически ред и се отнасят главно до ония явления, които, както рекох, ми се видяха значителни; дано само вънкашната незначителност не ме е полъгала да пропусна някои важни литературни явления. Едно обикновено око, каквото е моето, може да направи такива погрешки.
Вън от кръжока на Д-р Кръстев, съществуват у нас още няколко литературни групи, нетрайни обаче, и без голямо значение за развитието на книжнината ни. Такива да напр. групата около сп. „Haш живот", която загина поради липса на жизнени сили и на писателско съзнание. Г. Антон Страшимиров — редакторът на списанието — стори добре, като прекъсна «Наш Живот». Аз напълно вярвам, че ако г. Страшимиров бе по-рано съзнал, че става център на едно недобре осмислено творчество, той би прекъснал списанието се по-рано, защото г. Страшимиров има здрав смисъл за развитието на живота и литературата, когато неговите сътрудници - с изключение на г. Кьорчева и отчасти на Трифона Кунев - преживяваха още пенливия период на своята литературна дейност, период в който може много и много да се пише, но в който като оставим на страна гениалните изключения — не създават ценности.
В тоя кръг се движеше през разглежданата година Трифон Кунев - Бояджиев, който ни поднесе една нова сбирка песни—„Хризантеми", книга за която не се говори твърде много в нашата литература, при всичко че има достойнства и недостатъци които могат да бъдат интересни за литературната критика. Причината на тоя факт може отчасти да се открие в настроението на писателя — което въобще не е настроение на епохата, и — в начина по който той чувства живота; ние не виждаме у него силата на един борец и на един велик художествен творец, ако и да работи от десетина и по-вече години в нашата литература, и притежава, в същност, много от положителните качества за един добър художник. Какъвто е млад по сили и по душа, ние бихме искали неговите песни да трептят от младост; а в своята поезия той е окичил младостта си с късни есенни цветя ... па даже, то не е младост, а някакво си чудно захождане на младост в едно ту тъмно-виолетово, ту ярко-протокалено небе. Художествените чувства и идеи в «Хризантеми» отдалеко ни наумяват за оная трагедия, която се извършва в душата на самия художник достатъчно прозорлив, за да не бъде доволен от своята творческа работа, и недостатъчно силен да може да осмисли по-добре своето дело. Ще преживее ли Трифон Кунев успешно тая трагедия? — Това е един въпрос, на който само бъдащет може да отговори.
Друг литературен кръжок с no-големи претенции е този около новото списание „Из нов път", редактирано от известния стар писател, Ив. Ст. Андрейчин. Списанието начена своя живот с една статия от редактора, озаглавена «Литературен Манифест», в която е изразено веруюто на кръжока. Впечатлението, което добива четеца от тоя «Манифест», е съвсем мъгляво; едва ли ще се намири в него мисъл, която да не може да се оспори, или пък която действително да е ново слово в нашата литература. Така г. Андрейчин схваща, че нашата литература ще се възроди, само ако я сближим с модерната френска литература; — така присадена, нашата литература ще заживее един нов живот. Като че ли възраждането на една литература може да се яви само като резултат от влиянието на една чужда, по-висша литература. Нима не е ясно, че възраждането на една литература е сложен обществен процес, който преди всичко, придвижда възраждане в идеите, в живота, и че литературните влияния имат само второстепенно значение? При това френското влияние у нас е един стар литературен факт; още Вазов и Величков крепнат като писатели главно под влияние на френската литература. И ако всичката работа се въртеше около влиянието на тая литература, отдавна трябваше да бъдем свидетели на някакво мощно, француско развитие на литературата ни. И още, това което е по-важно, влиянията не могат да се налагат от страни. Не е достатъчна добрата воля даже на г. Ив. Ст. Андрейчнна; трябва взаимно родство в душите, в условията за живот, за да могат две нации взаимно да се влияят. Като г. Андрейчин е ратник за френското влияние в нашата нова книжнина, може ли ни доказа, че ние душевно сме по-сродни с френците, отколкото с немците, чието литературно влияние е по-силно сега у нас? И може ли г. Андрейчин да изолира нашата литература от влиянието на немската, когато това влияние — поради особени исторически условия — е най-мощно сега въ целия материк? Съвсем неясни литературни възгледи има г. Андрейчин и в други отношения: напр. той смята, че съществуват толкова естетики, колкото литературни школи има. А то е все едно като да се твърди че има толоква науки за мислене, колкото индивиди има напр. и пр. и пр.
И на това списание аз предричам същата съдба, която вече постигна сп. «Наш живот»; не само защото новите пътища под луната са радко нещо, но и защото всичките сътрудници на г. Андрейчина са стари познайници на нашата литература, и са сторили спрямо нея толкова грехове, колкото пъти са взели писалка в ръка.
Изолирани от казаните литературни кръжоци стоят писателите Кирил Христов и Ив. Кирилов. Първият, объркан в някакъв несроден ни нему, нито на бълг. общество мистицизъм, се клатушка тая година между професорска катедра - той бе назначен за професор по бълг. литература в "новия" университет — и популярна журналистична дятелност която още веднъж изрази старото свое схващане, че българското племе е некултурно, неспособно за възвишени дела, некадърно да разбере и оцени неговите заслуги. И като последица на тая вяра — едно презрение, едно бегане от прозата на живота. Дори и право да беше всичко това — пак К. Христов не може да оправдае държанията си спрямо българското общество с неговата некултурност; даже обратното е вярно: в общество с слаба култура може по-ясно да се прояви величие на характер, и по-силно да се наложат задължения към предните негови люде. Кирил Христов през целия си живот е странял от действителността, и с това е грешил спрямо нея; той никога не е влагал своите сили в полезна, практическа работа, никога не е изпълнил високия дълг н един съвършен гражданин. Това е толкова по-скръбно за Кирил Христова, който твърде често използува благата на нашия живот, и никога не е ставал пионер на просветени и възвишени обществени идеали. Вторият писател — Ив. Кирилов — ни сериозно подмамва с воята драматична работа. През тази година той ни поднесе няколко драматични опита, между които излиза напред по обем драмата „Чужд дом". Колкото от една страна той внася нови струи чрез своята литер. деятелност и се стреми да съчетае тия новизни с нашия живот, толкова от друга — той е немарлив в своята работа, което с време може да има за него лоши сетници.
(Откъс от книгата на Алберт Гечев “Българскат литература през последните няколко години (1907-1911), изд. “Победа”, Русе, 1914, с.18-21.)
Преглеждания: 1513 | Печат | Е-мейл
Само регистрирани потребители могат да пишат в коментарите.
Влезте или се регистрирайте. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
|
|
|
