|
събота, 06 ноември 2010 |
 70-годишнината на професор Богдан Богданов е акцентът на есенния, 23 брой на СЛЕДВА. Ясно е, че четенето е истинското честване, когато става дума за подобна фигура, едновременно многостранна, но и предана на културата на текста във всичките си амплоа - на класически филолог, философ, литератор, на създател на Нов български университет. Но избрахме диалога, живия разговор, в който смислите се постигат и проблематизират тук и сега - също адекватна форма на честване, когато става дума за един от най-последователните и задълбочени интерпретатори на Платон у нас.
И така, предлагаме проф. Богданов в действие, в епицентъра не просто на диалог, а на полилог с участието на разширения редакционен екип на СЛЕДВА. В ситуацията „един отговарящ срещу дванайсет питащи”, професор Богданов прояви завидно остра рефлексивност и търпение и разгърна комплексна лична философия. Платон и неговите наследства в днешната хуманитаристика, научните дисциплини и техните ограничения, кризата на романа и героя в наши дни, университетското образование като задължително хуманитарно, успехите и съмненията в Нов български университет, проблематичните дихотомии душа-тяло, човек-животно, България-Европа, „баща ми в мен” са само част от темите с неочаквани обрати и развръзки.
Така с настоящия брой усилваме образа на 2010-а като честваща година – през нея в серия от събития, много от които инициирани от НБУ, отбелязваме и 100 години от знаменателната за литературата ни 1910-а година с нейните важни събития и сюжети, 100 години от последната Яворова поетическа книга и от смъртта на Мина Тодорова, 100 години от рождението на големия литературовед, библиограф, енциклопедист в сянка Иван Богданов (баща на Богдан Богданов), а също и 70 години от раждането и 30 години от убийството на Джон Ленън (впрочем връстник на Богдан Богданов)... Кръглите числа тласкат към равносметки и обобщения, към едно идеално оцелостяване – към което неизбежно се стремим, но и в което сме длъжни да се съмняваме, както напомня проф. Богданов в предлагания тук разговор.
„Около декември 1910 г. човешкият характер се промени”, заявява Вирджиния Улф за онази притегателна година отпреди един век. Дано имаме основания да кажем същото и за декември 2010-а, който е пред нас.
Биляна Курташева
СЛЕДВА 23 / Есен 2010
(Съдържание)
Честваме
Нагласа към универсалното. Разговор с проф. Богдан Богданов
Милчо Левиев. От 60-те досега
Мари Врина. Трилог за литературата, пределите на езика и на превода
Визии
Ирина Генова. Съвременен музей / Музей за съвременно изкуство. Спорът за съвременността
Европудинг
Владимир Димитров. В библейска Йордания (Фоторазказ)
Цветелина Павлова. Съвременна култура и изкуство в Югоизточна Европа – Нови Сад и Белград
Прочити
М. Неделчев. Българската тема в научното творчество на Пьотр Бицилли
Н.Александрова. Септемврийските поети в “Златорог”: Никола Фурнаджиев
Авансцена
Михаил Байков. Египетска приказка за сърцето
В кадър
Росен Т. Велчев. За любовта и престъпленията
Creative writing
Яница Радева. Творческото писане като лична епифания. Лачените обувки
Христо Бойкикев. Синята джамия. Теодисиевият обелиск. Das Wohl Temperierte Clavier
Ивелина Балабанова. Сърце
Александър Чобанов. Спам
Екатерина Лимончева. Една стара, много стара къща
Димо Димов. Скерцо в Милано
Александър Христов. Следобеди, които топят дървета
Бисера Виденова. Тангото е вече взето решение
Езикът
Божил Христов. Одушевеност и съгласуване
Книги
Морис Фадел. Сред парадоксите на класиката
Фотограф на броя: Димитър Солаков
Преглеждания: 651 | Печат | Е-мейл
Само регистрирани потребители могат да пишат в коментарите.
Влезте или се регистрирайте. Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Новини 
Столицата на Япония е сред най-скъпите градове на планетата. През 2006г. беше изместена от Москва на втора позиция в класацията. Тук са най-бързите влакчета в света - шинкансен. Токио и околностите му имат население 30 млн. души. Градът е разположен върху земетръсна зона. 
