Излезе новата книга на Ивайло Иванов „Песен за бащите на прехода”. Сатира, карнавал, буфонада... За нея заинтересованите страни разказват следните (ужасно!) весели истории...

Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден, но след два, но след три
компроматорът в теб се досеща,
и на явката цъфваш към три!...

Стига „заеми”! Стига лъжи!...
Дай ми папките с цялата „проза”!
Туй, което във нея тежи,
и в печата след туй да тъжи!...

Искам аз за невроза - невроза!...

Една от многото истории на душата ми, на фона на социалните девиации и преобразования през последните двадесет години у нас. Книга, стягаща примката на хоризонта като конвулсии на водни кръгове около душата ми. Обратното броене на надеждата. Абортиралото време на прехода. И краткия ми вик на погнуса, протест и проклятие срещу тези, които узакониха този начин на живот в България. И правото ми да мразя... Дано децата им да изкрещят по техен адрес същото!...

Авторът

„Мен мутрите ме направиха добър! И политиката на Първанов ме направи десен. Като видях моралния на банкрут на три социалистически правителства, сърцето ми, с един откат на пушка изтрещя срещу погнусата и мрака, червата ми се преобърнаха отвътре, избълваха всяка лоялност към статуквото на деня, и ето ме днес на страната на подмолното „добро” и тишината, и ето ме, „морален”, изцелен, спасен и… празен!”

И. Иванов, „Песен за бащите на прехода”

Сто двадесет души те бяха на брой,
но пет се обадиха, че от съклет
в неделя са болни: отсъстваха пет!
На сто и петнайсет платиха им в брой!
Платиха им в брой!...

Мяркат се в утринна дрямка унесени,
в сънни, далечни гори
тез, дето завчера бяха обесени.
С песен на устни умри!

Чезнат звездици, по пътя изгубени,
чезнат по шеметен път -
сякаш прощават се хора погубени,
сякаш архиви горят!...

Една умна, решителна и същевременно екзотична книга, съдържаща обемни, релефни и цветисти поетични текстове, които настояват да внимаваш, когато ти говорят, защото самите те са отговорни към своите съдържания, застават зад тях с твърдо поет ангажимент към посланията, които изстрелват отвътре. Риск, който Ивайло Иванов е поел и който успешно удържа – да говориш очи в очи.

Илко Димитров

В книжка I от поредицата „Нова българска лира” ярката поетика на Ивайло Иванов сплита изкусно, по Радой-Ралиновски, модерния с класическия изказ, екстравагантното - с митологичното. Насладата е за читателя.

Мартин Христов

Ивайло Иванов е ироничен алхимик, чиято поезия превръща баналността на живота в злато. Въпреки че това е невъзможно.

Бойко Пенчев

Ивайло Иванов, „Песен за бащите на прехода”, Изд. „Ерго”, София, 2010
редактор Мартин Христов
художник Ина Бъчварова

Коментирай първи!

Само регистрирани потребители могат да пишат в коментарите.
Влезте или се регистрирайте.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2