не всичко е вярно или поне информацията

Имам един колега, който ежедневно търси поводи за физически контакт с хората които са му симпатични, обикновено по-младите. Прилагах му "умряла риба", а отскоро му казвам, че не съм си мил ръцете и не искам да го изцапам, за да отклоня ръкостисканията му. Той изобщо не се съобразява дали на другия му е приятно или не. Позволява си и други физически интимности и скоро ще му кажа какво мисля. Той ще го приеме като обида и като знак че го мразя, да го приема както си иска, като не разбира на тялото ще разбере езика на речта, за да не се налага да разбере езика на юмруците. Каква гордост, какво лицемерие е това от моя страна? Просто не ми е приятен.

Практиката го потвърждава!

Привет на всички, които са прочели тази статия, както и коментарите към нея! Присъединявам се, като изразявам своето съгласие, основано изключително на лични наблюдения и констатации. В допълнение бих искала да добавя, че при едно запознанство освен общата визия - но само като излъчване, изключително внимание отделям на ръката. Не само при ръкостискане, какво усещане или енергии възприемам, но и като носител на външни белези. Дебелина на кожа, пръсти, оскомяване, поддържане на вроговените части, и т.н... Понякога ми се е случвало да стисна "свинска ръка" и после, когато опозная човека - констатацията се потвърждава... :)

вярно е!

Бих искала да споделя, че наистина едно от първите ми впечатления от даден човек е начина му на ръкостискане и как "усещам" неговата ръка. "Хлъзгавите" ръце обикновено потвърждават, че на този човек не мога да имам доверие и винаги трябва да имам "едно наум". Крепкото ръкостискане, придружено с едно усмихнато представяне при първа среща говори много - това е човек, с който може да се общува без притеснения. 
И още - прави ми впечатление, че повечето хора не са свикнали с ръкостискането - и тъй като аз винаги го правя, смятайки това за един възпитан жест, то често се случва отсреща сякаш да се "изненадат" от това и много неуверено и учудено да ми отвърнат на ръкостискането.