|
неделя, 14 май 2006 |
 Най-старото доказателство за използването на продукти за разкрасяване по нашите земи датира от 3 век. пр. Хр и това е изображение на козметично съдче в Казанлъшката гробница.
Според Херодонт траките са били големи експерти в областта на розите, а Плинус обявява 13 вида тракийски рози. Анагкпеон разказва, че розата се е родила от пяната на морските вълни заедно с Афродита, за да услажда въздуха на богинята. Според друг мит розата израснала от прободената от Диана нейна весталка, която не опазила обета за детственост, който дала пред богинята на лова.
Розата е символ на прераждането и затова древните са поставяли на гробовете на близките си рози. Богинята на подземния свят Хедека е изобразявана с венец от рози.
Интересно е, че в християнссата иконография розата е заменена с потира, събрал кръвта на спасителя, т. е. свещения Граал, отъждествяван със сърцето на Исус.
Първите документи за дестилация на розова вода в Казанлък са от 17 век. А първата дестилационна апаратура е монтирана в града на розите през 1875 година.
Българското розово масло има жълт цвят със зеленикав оттенък. По консистенция наподобява бадемово масло. Има силен аромат и остър вкус. Особено приятният му аромат се дължи на фенилетиленовия алкохол и алдехидите.
 1 килограм розово масло се получава от 3000 кг. розов цвят. Продажбата от производител на търговец става по общоприета мярка, наречена "мускал", което се равнява на 3 грама.
Освен в парфюмерията маслодайната роза (Roza damascena) се използва за приготване на конфитюри и желета. А остатъците от венчелисчетата, след извличането на розовото масло, намират приложение като фураж.
Преглеждания: 3257 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Наука 
