Какво представляват те? Дали става дума за легенди или измислици? Или за действителни, дело на човека, творения?
Въпреки, че са наречени чудеса, те са резултат от огромен човешки труд. През III век са "номинирани" за велики произвединия на древните майстори и са определени сред обилието от постройки за чудеса. И те са:

Чудо ПЪРВО
Египетските пирамидите

Пръв от египетските фараони, който построил над гробницата си пирамида бил фараон Джосер от III династия. Тази пирамида се състои от 6 огромни стъпала, облицовани от полирани плочи. Недалеч от нея са открити отломки от статуята на архитект Имхотеп. Фараонът, доволен от построената от него гробница, оказал на архитекта най-голямата в Древен Египит чест - разрешил да поставят в гробницата статуята на Имхотеп.

Най-голямата пирамида в Египет е построена от фараон Хуфу, или на гръцки Хеопс, живял през XXVIII в. пр. Хр. Височината й е 147 метра (поради срутване днес тя е 137 метра), а всяка от стените й е 233 метра. За да бъде обиколена пирамидата на Хеопс, трябва да се измине почти 1 км. До 1889г., когато е изместена от Айфеловата кула, тази пирамида е най-високата постройка на планетата.

Учените са изчислили, че за да бъде посторена пирамидата са били нужни 2 300 000 огромни блока варовик, всеки от които бил с тегло 2 тона. Тези блокове са така грижливо изгладени и притъкмени един към друг, че в процепа между два камъка не може да се провре острието на нож.

По означените по варовиковата скала очертания, работниците издълбавали дълбоки бразди, в които забивали сухо дърво. След това заливали процепа с вода, под действието, на която дървото набъбвало и откъртвало отломък от скалата. С въжета от папирус извличали отломъка от каменоломните. След това идвал ред на каменоделците, които оглаждали камъка на място. Древните строители не са използвали разтвори за спояване на къмъните - те прилепвали плътно една към друга под силата на тежестта си. Когато градежът на пирамидата привършил, тя била облицована с полирани гранитни плочи.

Според Херодот строежът на Хеопсовата пирамида продължил 20 години. През три месеца сменяли работниците, които достигали до 100 000 души.

Втората по големина пирамида и тази на фараон Хефър (Хефрен) Тя е с 8 метра по-ниска от Хеопсовата. Останалите, около 70 пирамида, са с много по-ниски размери.

Недалеч от пирамидана на Хефрен се намира статуята на знаменития сфинкс. Днес лицето му е пропукано, а носът и брадичкато отчупени. Арабите обезобразили статуята, защото вярвали, че в изображениеята на древните египтяни живят зли духове. Те го наричали дори баща на ужаса.



Чудо ВТОРО
Висящите гредини но Семирамида

Висящите градини са били построени в двореца на цар Навуходоносор (604-562 пр. Хр) . Те били създадени от вавилонския цар за неговата любима жена, мидийската принцеса, която тъгувала за прохладата и сянката на родните планини.

Тези прочути градини били разположени върху широка четириетажна кула. Етажите на градината се издигали стъпаловидно над крепосните стени на двореца. Всеки етаж се подържал от здрави тухлени сводове, които се опирали на колони. Платформите на терасите били направени от масивни каменни плочи, покрити с чакъл и заляти с асфалт. Над тях имало уплътнение от два реда тухли. Отгоре тухлите били покрити с оловни листове, за да не прониква водата от почвата в долните етажи на градината. Върху всичко това бил насипан дебел пласт почва, в която растели дори най-високи дървета. За поливане на растенията стотици роби доставяли вода от Ефрат, като въртели голямо водоподемно колело с кожени ведра.

Градините били обърнати на северозапад, откъдето духал прохладен вятър. Сред своя аромат и сянка те били истинско чудо в безлесната и равна Вавилония.

След голямо наводнение (столетия по-късно) двореца на цар Навуходоносор бил разрушен. Водата постепенно размила лошо изпечената глина на терасите. Те се свлекли, рухнали сводовете на кулата, на чиито стъпала зеленеели висящите градини. За две хиляди години всичко си изравнило със земята.



Чудо ТРЕТО
Храмът на Артемида в Ефес

Изграждането на храма било дело на всички жители на Ефес. Те искали да построят на богиня Артемида величествен храм, който да надминава по красота всички светилища стрени дотогава.

Изграждането на храма било поверено на архитект Херсифрон. За постройката той избрал мрамор, които доставяли по мучурливи и блатисти пътища до мястото определено за построяването на храма.

Докато доставяли материала Херсифрон подготвял всичко за полагане основите на храма. В Ефес земетресенията не били рядкост, затова било нужно да се построи пружинираща опора. За тази цел бил изкопан много дъбвок изкоп, който засипали с дървени въглища и вълна. Едва след това се пристъпило към строежа на храма.

Той продължил много години. Херсифрон не успял да завърши работата. Тя била продължена от неговия син Метаген. Но и той не доживял построяването на храма. Той бил завършен от Пеонит и Деметрий през 450 г. пр. Хр. Строежът продължил 120 години.

Храмът предизвиквал възхищението и учудването на всеки, който го видел, но той просъществувал около 100 години. През 365г. пр. Хр. жител на Ефес - Херострат, решил да увековичи името си и запалил светилището на Артемида. Според преданието това станало в деня на раждането на Александър Македонски.

Жителите на Ефест решили да възстановят храма си. Когато през 333г. пр. Хр. Александър Македонски стигнал до стените на Ефес, работите по въстановяването на храма вървели с пълен ход. Въстановяването му се ръководило от архитект Хипократ. Когато бил завършен, храмът се превърнал в един от най-богатите музеи в света.

През 263 г. пр. Хр. привлечени от богатствата на храма, готите завзели Ефес и разграбили светилищито. Християните също нанесли значителни щети. Те насъсквали тълпите вярващи фанатици срещу него. Постепенно той запустял.

Най-страшни разрушения на храма причинила блатистата почва, върху която бил издигнат и която според замисъла на строителя трябвало да запази светилището от земетресения. Наносите на река Каистър постепенно скрили останките от разрушения храм, който потънал в тинестото блато.

През 1426г. турците завзели Ефес и градът западнал. Днес той е малко селище в Турция, в което не е останало нищо от богатия и могъщ град, чийто храм бил гордостта на античния свят.



Чудо ЧЕТВЪРТО
Статуята на Зевс в Олимпия

Според древните митове, в Олимпия Зевс удържал победата над своя баща бот Кронос, който от страх, че неговите синове ще му отнемат властта над света, изяждал децата си. Жената на Кронос, Рея, в желанието си да запази поне едно, дала на Кронос вместо младенеца камък, повит в пелени.

В чест на великата победа на Зевс, гърците започнали да уреждат Олимпийски игри, които продължавали 5 дни. През тези дни се пренасяли жертвоприношения, организирали се шествия и състезания в чест на бога.

Главната светиня на Олимпия бил храмът на Зевс със статуята на върховния бог, създадена от Фидий. Тя достигала 17 метра. В основата си фигурата била изрязана от дърво, а върху тези части от тялото, които според намеренията на склуптора остовали голи, поставили тънки пластинки от слонова кост.Частите на статуята, загънати от наметалото, били покрити със злато. От злато и слонова кост бил направен и тронът на Зевс. Краката на бащата на боговете били обути със златни сандали и почивали на малка скамейка, украсена със златни лъвове. При краката на Зевс имало надпис: "Атинянинът Фидий, син на Хармид, ме създаде."

Статуята на Зевс загинала по време на пожар в двореца на император Теодосий II, през V в. пр. Хр, по заповед, на когото била пренесена от Олимпия в Константинопол. Запазило се само едно описание и едно изображение върху монети и това дава възможност на съвременните художници да я възпризведат.



Чудо ПЕТО
Халикарнаският мавзолей

Халиракнас бил столица на Карийското царство и един от най-богатите гръцки градове по крайбрежието на Мала Азия. Най-много пътешествените привличал прославената гробница на цал Мавзол, умрял около 353г. пр. Хр. Всички, които виждали това огромно съоръжение, го превъзнасяли като едно от седемте чудеса.

Строежът на гробницата бил започнат още, когато Мавзол бил жив. След смъртта му, вдовицата му, царица Артемизия, продължила изграждането й.
Мавзолеят бил замислен като гробница и същевременно като храм, в който след смъртта на царя трябвало да му отдават божествени почити. Били извикани най-добрите архитекти за времето - Питей и Сатир и склуптурите Леохар, Скопас, Бриаксид и Тимотей. Архитектите замислили гробницата като голямо правоъгълно здание, широко 66 метра и дълго около 77 метра. Височината му била 46 метра и били оформени три части (етажа). Първият, бил покрит с бял мрамор и служел за гробница. В него имало също мраморни релефи, които опасвали като лента сградата. Била изобразена амазонимахия - легендарната битка на гърците с амазонките.

За покрив на мавзолея служела стъпаловидна пирамида. В пространството между колоноите стоели мраморни лъвове. Изобразена била мраморна колестица, впрегната с 4 коня, в коята се намирали фигурите на Мавзол и Артемизия.

За мавзолея било отредено място на една от най-хубавите улици на града, изкачваща се над пазарния площад. По замисъл гробницата трябвало да бъде главното украшение на града.

Смъртта на цар Мавзал ускорила работата по мавзолея, но и царица Артемизия умряла, без да дочака неговото завършване. Синът им продължил строежа на гробницата. Саркафазите на царя и царицата, направени от лехнийски мрамор се намирали на първия етаж. Мавзолеят бил завършен напълна при внука на Мавзол, но той вече бил известет на целия гръцки свят.

Мавзолеят се издигал с цялото си величие до XV век, въпреки че животът отдавна бил напуснал Халикарнас. Той просъществувал докъм 1800 година, пощаден от пожари и земетресения. Но рицарите не го пощадили. Като завзели Мала Азия, те построили замък на Св. Петър, използвайки части от мавзолея, статуи и плочи с релефи. След като турците изгонили рицарите, на мястото на замъка, възникнала турската крепост Будрун, чийто строителен материал отново били мраморните плочи на гробницата.


Чудо ШЕСТО
Родоският колос

Според легендата боговете издигнали Родос от дъното на морето по молба на Хелиос, затова нарекли града "свещен град" на Хелиос. По тази причина жителите му решили да почетат своя бог като му издигнат колос. В древността колоси се наричали статуите, чиято височина била много по-голяма от човешкия ръст. Според решението на родоските жители, техният колос трябвало да надмине всички, строени дотогава.

Издигането на статуята било възложено на скруптора Харес, родом от град Линд, намиращ се на остров Родос. За строежа на статуята той използвал тънки листове бронз.

Най-напред на мястото на бъдещата статуя бил положен постаментът. Дълбоко в него укрепили каменни стълбове. Статуята издигали постепенно, като я издигали и монтирали на части.

Харес завършил колоса след 20 години труд. Със своята височина 70 лакти, той надминавал всички дотогавашни колоси. Но бронзовият гигант просъществувал само 56 години. През 222 г. пр. Хр. Родос пострадал от земетресение. Опитали се да дигнат колоса, но не успяли. Останките му лежали на земята повече от 1000 години, до 977 година, когато били продадени на търговец. Запазено е известие, че за да ги отнесе, той ги натоварил на 900 камили.


Чудо СЕДМО
Александрийският фар


За да се направи безопасно влизането в пристанищата на Александрия, било решено в източната покрайнина на остров Фарос да се построи фар. През 258 г. пр. Хр съединили острова с брега чрез изкуствено насипан провлак. Дължината на правлака била около три четвърти километра. Строителството на фара било възложено на Сосрат Книдски. Постройката била завършена през 280 г. пр. Хр. Представлявала триетажна кула, висока 120 метра.
Долният етаж имал квадратна форма, като дължината на всяка стена била 30.5 метра. Първият етаж бил от големи варовикови плочи. Вторият етаж представлявал осмостенна кула, облицована с мрамор. Третият етаж бил с кръгла форма и бил увенчан с купол, върху който стояла огромна бронзова статуя на бога на моретата, Посейдон, висока 7 метра. На върха горял огън, чиято светлина се усилвала, отразена в цяла система от огледала. Горивото за огъня се доставяло по винтообразна стълба, която минавала във вътрешността на двата долни етажа. Стълбата била талкова удобна, че всички горивни материали се докарвали до фенера на фара, натоварени на магарета.

Фарът служел и за крепост. В него се намирал гарнизон. В подземната част на кулата се пазела цистерна с вода за пиене при случай на обсада. В същото време фарът бил и наблюдателен пункт - остроумната система от металически огледала позволявала да се води наблюдение от върха на кулата на морското пространство и да се откриват неприятелските кораби преди те да се появят близо да града. Бронзови статуи украсявали осмостенната кула, като някои от тях служели за ветропоказатели.

Това удивително съоръжение просъществувало да XIV век, тогава, в много разрушен вид, височината му била не повече от 30 метра. През XIV фарът окончателно рухнал от земетресение.

Останки от основите на фара се пазят и до наши дни, но за археолозите, те са съвсем недостъпни, поради факта, че са вградени в средновековна крепост, сега египетско военно укрепление.