solar sistemЗа да направи една обиколка около слънцето, Земята се движи със скорост 106 000 км/ч. Елипсовидната и форма се е образувала за 100 000 години. Слънчевата система се движи през галаткитака със скорост 72 400 км/ч. Млечния път, нашата галактика, се движи из вселената със скорост 172 150 км/ч.
 
Начало
За Мастило
Новини
Въпроси
Общество
Изкуство
Антропология
Екология и природа
Наука
Карта на сайта
Окултизъм
Полезни съвети





Забравена парола
Нямаш достъп? Регистрирай се!!!

Начало arrow Изкуство arrow Нобелови лауреати arrow Размисли върху различието



Размисли върху различието Печат Е-мейл
неделя, 28 май 2006

Дон КихотИстина е, че много хора изразходват усилия, пари, време – все важни субстанции, изграждащи разтвора на съвременното общество - за да изглеждат по иначе от множеството – с аромат, вид, маниери, лицемерие... В същото време немалко хора правят всевъзможни жертви само и само да придобият окраската на обкръжаващото.

И едните, и другите не винаги успяват.

Причината: различието – неговото присъствие или не-наличие.

Биологически различието е разнообразие – онова, от което започва еволюцията.

Контролираното различие обществото е легитимирало като религия. Тя от своя стрна изработва система от правила (канони) за недопускане на различия. Проявеното различие е определено като “ерес”.

И от тук нататък в човешката история започва непрестанната борба с различието. От семейното огнище до арената на глобалните исторически катаклизми, то е преследвано, изгаряно на кладите на Инквизицията, заточвано в Сибир, концлагери и психиатрични клиники, разстрелвано тайно или законно.

Различието намира убедище за относително ненакърнимо пребиваване в зоната на философията, литературата и изкуството. Тук то може да се реализира като начало на ново филосовско течение или направление. Различието е главен герой на литературните произведения. Можем да го срещнем с различни имена-синоними, някои от които са: дон Кихот, княз Мишкин, Хамлет, Квазимодо, Жулиен Сорел, Бойчо Огнянов. По-често усмивани и неразбирани, отколкото чувани и приемани, носителите на тези имена се движат под знака на самотното рицарство. Те са означаващи, водещи към един субект, към едно означаемо, което можем да назовем като persona non grata.

Различният е героят-мечтател. В очите на окръжаващите го, той е сбъркания. Казано на езика на психологията, той е погрешно разпозналия се в един свят от огледала. Различният е обречения на постоянно движение, имащо една цел – себеосъществяването тук и сега, но нямащо пристан нито път за връщане, защото завръщането винаги е наказвано. Обществото наказва завърналия се различен, защото той не-каещия се блуден син. То реагира като организъм застрашен от инфекция, като система, над която е надвиснало разрушението.

Обществото от времето на разделението на езиците до днес има един стремеж – да изгради идеалния град, населяван от идеалния човек. Там червени изгладени, еднакви униформи посрещат гостите с еднакви карамелени усмивки. Предлагат в еднакви чинийки с гравираното върху тях име на идеалния град, идеалната храна. Навсякъде звучи музика: ода на Щастието – да помогне на хората да забравят различните си мисли, да станат еднакви и идеални.

Тази утопия се е случила.

Тази утопия не е утопия – тя е (не)осъзнатия кошмар на 21 век. Различието най-после изглежда победено. Но в тази победа се състои поражението на Homo Sapiens.

Пренесено на родна почва, различието, концентриращо в себе си понятията единичност и самотност, приема карикатурния образ на псевдоиндивидуалност. Това е българският начин да се различиш, да маркираш себе си като важен. Сред този коктейл от чуждо-наше си спомням комедията “Криворазбрана цивилизация” като онагледяващ пример за “криворазбраното” ни различие. Нашето различие е акт на себезабравяне, то е не доказване на себе си, а напротив акт на най-пълно сливане с чуждото, без дори да го осмислим.

Вместо заключение - три ескиза


Жълто листо полита плавно и леко, въртейки се в пируети към земята. Слънчевите лъчи плетат тънки мрежи, по които се плъзга. Ненадеен полъх на вътър го съживява за полет в мига на неговото приземяване и то танцува още дълго между зелените дървета.

Август е. Сетивата не забелязват това листо – то не е важно, то е различно. Но въпреки това, необяснимо как, то ги смущава – защо? – то е предвестник на това, което идва.


Някой е измъкнал на светло голяма нощна пеперуда. Тя тромаво размахва крила и бърза да кацне, да се скрие, да изчезне. Иска да остане незабелязана. Изглежда космата, гроза и смешна – истински Квазимодо на пеперудите. Колко е не на място сега, под игривите лъчи на слънцето, но в страната, която обитава, тя е устремена, движенията й – плавни и отмерени, слепите сега сетива, не пропускат нищо, което се случва в тъмнината.


Тя пита: “Искате ли да ви разкажа приказка?” И , неполучила отговор, разказва без да си поеме дъх. Бърза, прескача от мисъл на мисъл, като от клон на клон, и като катерица вади, от знайни само за нея места, приказки за принцеси и принцове. “Аз зная много приказки.” Другите се споглеждат, гледат я, учудват се. “Искате ли да ви изиграя приказка?” – пита отново и отново недочакала отговор започва да движи пръстите си във въздуха и пак говори... Те продължават да я гледат, подсмихват се почти незабележимо, споглеждат се и се питат : “Тя не е като нас, тя е различна, каква е?”

Я. Р.


Преглеждания: 3080 | Печат | Е-мейл

Коментирай (5)
RSS коментари
1. 20-01-2007 02:52
razli4nata
благодарение на различието различаваме истината от лъжата.Много често обаче с течение на времето лайата се превръща в истина а истината в лажа
Гост
2. 01-10-2006 05:33
Борко
Според мен хора всички хора биха били "различни" ако живееха съзнателно,ако осазнаеха или поне допуснеха че самите те произвеждат реалността в която живеят.
Гост
3. 25-07-2006 07:24
Скитникът
Да, за съжалание това е голата, горчива,страшна истина.Нищо досега не се е променило, но борбата между особняците и нормалните е придобила по-малко чудовищни форми. Ако насред площада извикаш, че за теб господ е нищо, никой няма да те изгори на кладата все пак, или да те хвърли в затвора. Но пък ще бъдеш наистина отритнат. Ако казваш онова, което мислиш и то е различно от общоприетото, цял живот ще бъдеш изгнаник, където и да идеш, защото то е част от теб - няма да можеш, а и няма къде, да го скриеш. Може би това му е хубавото, че на никой не му пука за другия - зависи от случая как ще се отнесат с теб. Но едно е сигурно - от свободата да избереш да бъдеш себе си няма нищо по-достойно!
Гост
4. 09-06-2006 00:26
Лили
Чудесни ескизи за различието. Съществуваме благодарение на различието, то прави живота ни интересен и уникален. Ние сме единствени и това е чудото на живота.Аз все още не зная каква ще бъда до края - сигурна съм в едно - възможностите са безкрайни!
Гост
5. 29-05-2006 22:40
Лили
Това е най-готиното и силно нещо, което съм чел наскоро
Гост

Коментирай
  • Моля, придържайте се към темата на статията.
  • Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани
  • Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани
  • При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:

Номер за въвеждане:* Code

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2

 
< Предишен   Следващ >
 Уеб дизайн България

Уеб Партньори

Уеб дизайн. Изработване на Интернет страници Лични и бизнес Интернет сайтове от Уеб Дизайн България

Photo BG Gallery. Fun Photo
Покажете ни снимките си.


Интернет каталог, рейтинг класация - The Rating Network ТМ. Класация на Интернет сайтове според техния рейтинг

Окултизъм и езотерика. Социални науки и психология

Полезно.инфо - полезна информация за всички

Социалност.ком Новини от българия и света, социални новини и статии

Рекламни статии и материали

Добави сайт в уеб директория

Директория BGwebs

Видин - новини и информация

DalPortaL

връзките са на разменни начала.
[ предложения за размяна изпращайте на
contacts [at] mastilo.info ]

Участник в The Rating Network TM гласувайте за нас в www.therating.net
(C) 2008 Онлайн издание МАСТИЛО www.mastilo.info