|
"Глобализацията се дефинира като отваряне на границите за
идеи, инвестиции и капиталови потоци и движение
на хора и производствени процеси по целия свят."
Jim O'Neill and Roopa Purushothaman,
The Challenge of the Century: Getting Globalization Right,
Goldman Sachs Global Report 89, 24th January 2003.
“На очите ти – нишки две черни – днес твоето тяло
виси и се вие –
те ми казват безспир: друго нещо си ти,
нещо друго сме ние.”
“Светото хълмче”, Иржи Волкер.
 Докато “кръстосвам” улиците, а това се случва често, чувам различни неща, различни гласове се преплитат в недоизговорен полилог: “... ще видите през 2007-ма...”, “...най-после пътища без дупки ...”, “...това е то, балкански манталитет...”, “Я, ги виж ти, моля ти се, ще ми забраняват шкембе-чорбата, ама ядат чак ушите им пукат...” И ето, че свивам по моята улица, където постройки от 1923-та спокойно съжителстват с нови модерни гиганти, където из дворовете щъкат забрадени патриархални баби край последен модел пежо или рено, и гласовете замлъкват. Тогава идва въпросът: Така ли е навсякъде из родните 111 хиляди км2, оградени от националната ни граница, наистина ли такива сме ние - ту мечтаем: “Ух, като се глобализираме...”, ту гледаме недоверчиво; ту заемаме чуждото без да го осмислим и изпадаме в ненужен възторг по “циливизацията”, ту отказваме да се променяме, казвайки: ние сме едно, те - друго?
А докато умуваме над проблемът глобализация, като артерии на огромен организъм се преплитат кабелите за интернет, кабелите за телевизорите, кабелите на зарядните устройства на мобилните ни телефони...
Светът влиза при нас като звук и образ и не пита дали го харесваме, дори, напротив, неговите нишковидни ръце моделират нашето ежедневие, както им се иска чрез реклами, музика и мода. Те ни ограждат и се чувстваме сигурни, преодоляват разстоянията и ни приобщават, правят ни свидетели, участници, съ-участници от световен мащаб. В тяхната компания ние съвсем не сме сами със себе си, напротив, повече от всякога сме свързани с многото, често без дори да съзнаваме това. Интернет-сайтовете, които посещаваме, са виждани в същия този индивидуален наш момент от още стотици други, многократно надхвърлящи броя на нашите познати. Всъщност, броят на нашите виртуални познанства расте, добива глобални измерения, докато в същото време нашите локални познанства и приятелства, намаляват, свиват се, изчезват. Ние не чувстваме нужда да ги задържим, да ги потърсим, издирим, възобновим.
Глобализацията е част от еволюцията, тя е генетично кодирана и най-вероятно се намира в Y-хромозомата, защото историята доказва, че мъжете са инициатори на глобализацията. Ето, например, Александър Македонски. Нима неговата мечта да покори света не е първата стъпка към глобализирането? Ами Бонапарт...? Ами Олимпийските игри – нима те не събират хората в идеалното световно семейство...?”
Ето, различните членове на едно семейство може да живеят в страни в Америка, Австралия и Европа, но глобализацията скъсява разстоянията като отваря границите и позволява бързото (а чрез интернет – и мигновенно) осъществяване на срещите, подържането на връзките...
Ето, например, екологичния проблем с озоновата дупка над Антартика. Ако не беше поставен той на световно равнище, ако не беше ангажиран целия свят, ако не беше отговорен целия свят за всичко това, дали така скоро щяхме да сме свидетели на тези отлични резултати, дали нямаше да сме пред прага на екологичната катастрофа?!
А жената успешно се превърна в разкрепостената жена-мечта, коята се усмихва от рекламните постери, в жената бизнес-дама, която прелита хиляди километри разстояние, за да присъства на поредната важна сделка. Да, това е глобализираната, това е съвременната жена, а не сълзливата жена-домакиня от миналото хилядолетие...
Но?
Къде е мястото на жената от страни като България, Румъния или Украйна? Тези жени напускат пространството на родното, за да се озоват в нечий чужд дом, където казват “лека нощ” на чуждо дете, докато мислят за своето, което ще видят кой знае кога и което се самовъзпитава кой знае как. Тези жени, твърде често се “приобщават” към света като момичета за секс и, докато минават през леглата на мъже от всякаква националност, копнеят за дома и момента на своето завръщане. “
Но!
Разположени удобно в креслото, гледайки някое тв-шоу или поредната сапуненка, вдишваме тежкия мирис на евтините ароматни пръчици, произведени от все повече глобализиращата се Индия, чийто евтини стоки й отварят вратите на света, спасявайки я от мизерията. И, вдишвайки този аромат, политаме с него из атмосферата и се озоваваме на трапезата на глобализацията. Разбира се, повече като бедни роднини, на които богатите братовчеди дават тон в живота и начина на хранене. И нищо, че се чувстваме малко неловко. По-важното е, че ако се държим добре ще получим подарък.
Но...
Само две състояния на човешкото не подлежат на глобализиране: щастието никога не е било глобално, същото може да се каже и за нещастието. Колкото и присъщи да са те на всеки от нас, толкова са и индивидуални – като две различни държави, където пребиваваме временно. А когато отново се върнем в делничното се чувстваме като току-що събудили се... Но това трае само миг – отново обличаме дрехите-реклами, усмихваме се стил colgate, общуваме по между си театрално и гледаме на света като на сцена или като на конференция на тема Глобализация. И, докато събуваме балните обувки и обуваме пантофите си, говорим дълго за това как светът ни е видял, как ни се е възхищавал, как сме дали тон на нещата, как въртенето на планетата около оста й е зависило от самите нас. Говорим, фантазираме, само-хипнотизираме се... А може би в този момент от нас очакват една разходка в страната на щастието...
Но къде е третата гледна точка за глобализацията, която е примириващата гледна точка.?
Това е перспективата, примиряваща стадния инстинкт, повеляващ събирането ни в групи с индивидуализма, разкъсващ ограниченията. Това е гледната точка, която търси разбирането на себе си, защото това е първата крачка към разбирането на другите и света. А то е залог за отговорност не само към себе си, но и към другите, но и към миналото, настоящето и бъдещето. И, разбира се, най-сигурния начин да запазим целостта на нишките и успешността на глабализирането. Иначе... всичко е празни приказки в лятна нощ без Шекспир.
Я. Радева
Преглеждания: 2573 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |
Изкуство 
Древните гърци са приготвяли двадесет и четири вида хляб. Най-хубавият хляб се е считал така нареченият «самидамит», който се е приготвял от най-хубавото брашно. Древните елини са слагали в хляба овошки, сирене, плодове, пекли са
