|
Хелий (Не). Принадлежи към групата на инертните газове.Образува едноатомна молекула. Точка на кипине при T = 4,216 K.
Хелият е химичен елемент с необичайна история. Той е откирит да пръв път в атмосферата на Слънцето през 1868г. при наблюдение на слънчевото затъмниние, затова получил името Helios – Слънце. Астрономите забелязали в спектъра на сранчевата корона жълта линия, която нарекли D-линия. По-късно хелий извлекли и от земните минерали, съдържащи радиоактивни елементи. На Земята хелий се получава от разпада на уран-238 и уран-235. Хелият частично се разтваря в подземните води, а част от него се отделя в атмосферата. По съвременни данни той заема 23% от масата на химическите елементи изграждащи материята в космоса, 76% се падат на водорода, а за останарите - около 1% . Образуването му космоса е в резултат на термоядрения синтез на водорода.
Нашата планета е бедна на хелий. Количеството на хелия на Земята е 5·1014 м3 и е образувано за 2 милярда години.
За атома на хелия са характерни необикновени свойства – той е с най-ниска температура на кипене, за да отнемете електон от него ще ви е нужда огромна енергия, а това го прави и малко способен да се включва в ядрени реакции. Също така е нетоксичен, безцветен, взривобезопасен газ. Изключително интересен е течният хелий, който представлява най-студената течност и в същото време е и най-леката течност.
Началото на употребата на хелия е сложено от германците, които го използват в дирижаблите, бомбандирали Лондон през 1915 година. След това той става привлекателен за химиците, металурзите и производителите на балони. В двигателите с вътрешно горене днес се използва хелий да преобразувател на енергията.
Преглеждания: 2993 | Печат | Е-мейл
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2 |