Леонардо Да Винчи е познат на почти всеки. Повечето от хората могат да назоват поне една негова картина. Като откривател, художник и изпитател-анатом той е човекът, типичен за Ренесанса. В същото време, бидейки гений, не одобрявал начина, по който Римокатолическата Църква се развивала.

Той е завършил само двадесетина картини през живота си, но същото време е оставил хиляди страници със секретни бележки записани отдясно наляво, закодирани. По всяка вероятност е имал нагласата да запазва важни знания в тайна, известни само на няколко човека. В същото време е имал особено отношение към Римокатолическата Църква, което не е можел да изрази открито. Начинът, по който го е правил е чрез кодиране в някои от неговите картини.

Шифърът на Леонардо в същността си е символизма и другите препратки, които Леонардо е оставил в художествените си произведения, разкриващи собствените му религиозни вярвания. Това е идеята, която Дан Браун е взел от книгата "Откровението на Тамплиерите" и я е поставил като основа на своя трилър. Това е нещото, което движи цялата история в романа му.

Въпреки, че Дан Браун е използвал много от разкодирането от "Откровението на Тамплиерите”(1994), той отива в много различна посока. Причината за това е, че смесва във фабулата идеи, взети от други книги, основно "Светата кръв, Светия Граал".

Изследванията, на авторите на "Откровението на Тамплиерите” започват с Плащеницата от Торино. Те считат, че Плащеницата от Торино е най-малко известната картина на Леонардо Да Винчи. През 70-те учените я анализират чрез въглероден анализ и я датират към 1200-1300-те години. Това означава, че не е възможно да е използвана за увиването на тялото на Исус Христос. Смята се, че Леонардо Да Винчи е най-вероятно авторът, който е създал Плащеницата от Торино. Той е уникален сред художниците на своето време с това, че никога не е нарисувал Разпятието. Това, което може би е направил, създавайки Плащеницата от Торино, е сътворяването й като своеобразен "заместител" на Разпятието.

Леонардо е използвал примитивна фотографска техника, за да получи образа върху Плащеницата и дори още по-скандално – използвал е собственото си лице като образ върху нея. Защото това е нещо, което би се харесало на чувството му за хумор. Разгледано по този начин това е много по-скандално от фабулата на Дан Браун. Леонардо Да Винчи имал навика да се рисува в много от своите картини, както Хичкок се появява в много от своите филми.

В началото на "Шифърът на Леонардо" Дан Браун описва убийството на Сониер в Лувъра, като използва образа на Ветрувианският човек. Това е изображение на човека и свещената геометрия, която съставлява цялото от неговите съставни части. Образът на Ветрувианския човек е също един от най-разпознаваемите образи в наши дни, подобно на Че Гевара или може би Мона Лиза. Той е изобразен и на монетата от 1 евро в Италия.

Друга веднага разпознаваема картина на Леонардо е "Тайната вечеря", гигантска фреска в църква в Италия. Нейни репродукции днес могат да се видят навсякъде и на всичко. Всеки я познава и специалистите са я реставрирали, изследвали са я до последния детайл. Но никой не намерил на нужно да обрърне внимание на някои факти от нея, които в "Шифърът на Леонардо" Дан Браун с удоволствие предоставя на вниманието на читателите. Например, Исус е седнал в центъра на масата, наклонен в обратна посока, но свързан в областта на бедрата с образ, за който се предполага, че е младия Св. Йоан. Но в Новия завет, младия Св. Йоан е описан като наклонен към Исус. В същото време този Св. Йоан е изобразен твърде женствен. Исус е облечен с червена роба и синьо наметало, а този образ е облечен по обратния начин като неговата друга половина. Факта, че двете фигури заедно образуват гигантска разтеглена буква "М" навежда авторите на мисълта, че Леонардо се опитвал да каже, че Мария Магдалена, по време на Тайната вечеря е седяла до Исус от позицията на определен статут, а също и като неговата друга половина, което е достатъчно голямо изказване.

"Тайната вечеря" е била реставрирана многократно, затова и не можем когато я гледаме днес, да вярваме, че гледаме това, което Леонардо наистина е нарисувал. На нея има нарисувана заплашителна гримаса на лицето на Св. Петър, нож в ръката му, няма никакъв потир или Свети Граал.

И все пак дали не е прибързано от една многократно реставрирана картина, представляваща авторова интерпретация, а не историческа документация, да се правят мащабни изводи, засягащи основите на християнския свят. И нега не забравяме, че философията на Ренесанса, издига в култ антопоцентризма, т. е. човекът като център на света. Именно за това може би, картините на Леонардо Да Винчи изобразяват Исус Христос повече като човек, отколкото като Бог.

Коментирай (4)

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2