Въпреки, че се използва масово в религиозните церемонии, тамянът намира и широко приложение в парфюмерията. Той се добива от смолата на дърво, растящо в Южна Арабия и Сомалия. От нарязаната кора на това дърво тя изтича като емулсия. Етеричното масло, което се получава е безцветно, с аромат, близък до този на лимона. Древните китайци са се къпели сред дим от тамян, за да пречистят съзнанието и душите си. Тамянът се е, считал като източник на вдъхновение, защото, когато гори, димът му се издига спираловидно нагоре и се е вярвало, че осигурява дириктен контакт с божественото.
Замръзналите морета са чужди за нас светове. Под тяхната ледена покривка съществува почти магическо спокойствие, отделено от бурите, които се вихрят отгоре. През зимата слабите и полегати лъчи на Слънцето носят малко топлина, но температурите рядко се покачват над -50C. През по-голямата част от годината, тук е пълен мрак и сковаващ студ. Но все пак и на двата полюса на Земята - Арктика и Антарктида, се среща живот.
За повечето животни във водата или извън нея, зимните периоди, когато голяма част от морето е замръзнало, са най-голямото изпитание. В Северното полукълбо през февруари, докато Земята се накланя по осите си, слънчевите лъчи започват бавно да пълзят на север и Арктика се отърсва от суровата зима. Тя е замръзнал океан обграден от континенти. И когато повърхността на морето между континентите замръзне от бряг до бряг, хищниците излизат на лов. В началото на март морето все още е покрито с лед. Но в откритите води има места, които никога не замръзват. Тук приливните течения са притиснати между островите и движението на водата е толкова силно, че не може да се образува лед. Моржовете прекарват зимата точно на такива места. Тук те имат постоянен достъп до въздух, но и могат да се оттеглят в морето за подслон и лов. Други морски бозайници също прекарват зимата тук. Тук течението е много силно и движещите се блокове лед са много опасни. Ако кит, попаднал в капан под леда, не успее да излезе навреме може да се задуши. А може да се превърне в лесна плячка на полярните мечки.
Арктическите лисици разчитат полярните мечки да ловуват в тяхна полза. Те са чакалите на севера и оглозгват всичко, което могат от плячката на мечките. През зимата и през ранната пролет те са изцяло зависими от мечките. Само през лятото, когато морският лед започне да се топи хващат плячка и сами. Те не са достатъчно силни да се справят с възрастен тюлен, но със сигурност могат с новородено или с различни видове птици.
Мечките гледат да отбягват краищата на плаващите ледени блокове в откритите води, където движението може да бъде доста трудно. Но точно този факт прави това място особено добро за размножаването на тюлените. Техните малки се раждат с бяла козина, която ги замаскира много ефективно в снега. Безухите тюлени имат много кратък период, в който кърмят малките си. Малкото се храни само 12 дена с мляко, което съдържа 45 % мазнини. След този период, то бива изоставяно и трябва да се грижи само за себе си. С идването на лятото топлината от Слънцето започва да топи леда. Океанът се превръща в достижим и летните посетители на Арктика се завръщат. Мигриращите птици пристигат от юг, за да снесат яйцата си и се хранят с това, което им предоставя морето. Тези чистици са северния еквивалент на пингвините. Но те са запазили способността си за летене, от която имат нужда, за да се изкачват по стръмнините, където гнездата им са в безопасност от мечките и лисиците. Въпреки това, те се чустват като у дома си, както във водата, така и във въздуха. Те се гмуркат до дълбочина 50 метра, за да ловят риба.
През юни ледът започва да се пропуква. Пукнатините образуват коридори от вода, които са от полза на нуждаещите се от въздух животни. Белугите, мигриращи към местата за хранене, използват тези коридори, за да проникват в покритите с лед води и да достигнат до места, където любимата им храна - aрктическата треска. Мъжките обикновенно се гмуркат до дълбочини от порядъка на 500 метра в търсене на риба.
Със стопяването на леда, полярните мечки са принудени да потърсят твърда земя. Те са отлични плувци и могат да преплуват стотици мили, ако това се наложи. В Източна Гренландия, през aвгуст ледът е съвсем малко и моржовете се местят да почиват на твърда земя. През това време на годината, те сменят кожата си и се отървават от старата и пълна с паразити обвивка. Банята в студената вода им носи малко облекчение. Всеки ден те се отправят на пътешествие в дълбоките води. Долу на дълбочина 20 метра, ровят из утайката използвайки чувствителната си брада в търсене на миди с мека обвивка. След като открият мида, изсмукват съдържанието й от черупката с мощните си мускулести усти. Моржовете могат да се хранят в продължение на около 5 минути на тази дълбочина, преди да се наложи да се върнат на повърхността, за да си поемат въздух.
През есента морето отново започва да замръзва. Тънки слоеве лед се оформят на повърхността и нарастват слой след слой, постепенно образуващи непреодолима бариера. През късния ноември, Арктическият океан отново е запечатан с лед. Светлините на Северното сияние си играят в зимното небе. На другия край на планетата - в Антарктида се наблюдава Южното сияние.
По това време Антарктида вече се отърсва от зимата. Това е най-студеното и ветровито място на планетата. Температурите често падат под - 50 C, a изгревът на Слънцето не оказва почти никакво влияние. Много малко са животните, които могат да оцелеят в такива условия. Но императорските пингвини могат. Стоейки над замръзналото море, те издържат на цялата сила на антарктическите бури. Само, притискайки се един към друг, могат да оцелеят през зимните месеци. Редуват се, кой да поема силните вихри на вятъра. Те могат да живеят единствено тук, защото Антарктида е обградена от Северния ледовит океан и никакви хищници не са успели да стигнат до нея и за разлика от арктическите животни, пингвините тук не са заплашени от полярни мечки.
Континентът Антарктида е висок почти 500 метра на отделни места и значително по-студен от Арктика. Ледовете се спускат бавно от центъра към краищата на континента във вид на огромни глетчери. През зимата, континентът удвоява размера си със замръзването на морето. Ледените блокове по бреговете разширяват със стотици мили земната площ. Под леда живеят малки подобни на скариди създания наречени крил. Те се хранят като остъргват микроскопични растения от леда. Удивителното е, че могат да се свиват и да придобиват големината, коато са имали като млади с цел да спестят енергия.
И накрая още едно място - Заводовските острови. Те е известни с това, че приютяват най-голямата колония от пингвини в света. Около два милиона от този вид се размножават тук. Те идват точно на този остров поради една причина. Това е активен вулкан. Топлината от кратера и парите поддържат склоновете без лед и сняг, позволявайки на тези пингвини да снасят по-рано от тези в далечния юг.
Така тече животът, ден след ден, в тези най-сурови места на Планетата.
Преглеждания: 1670 | Печат | Е-мейл
Коментирай (1)
1. 16-12-2007 13:39
Прекрасна и много поучителна статия. Благодаря на създателите й.
Коментирай
Моля, придържайте се към темата на статията.
Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани
Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани
При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Екология и природа 
Замръзналите морета са чужди за нас светове. Под тяхната ледена покривка съществува почти магическо спокойствие, отделено от бурите, които се вихрят отгоре. През зимата слабите и полегати лъчи на Слънцето носят малко топлина, но температурите рядко се покачват над -50C. През по-голямата част от годината, тук е пълен мрак и сковаващ студ. Но все пак и на двата полюса на Земята - Арктика и Антарктида, се среща живот. 
Арктическите лисици разчитат полярните мечки да ловуват в тяхна полза. Те са чакалите на севера и оглозгват всичко, което могат от плячката на мечките. През зимата и през ранната пролет те са изцяло зависими от мечките. Само през лятото, когато морският лед започне да се топи хващат плячка и сами. Те не са достатъчно силни да се справят с възрастен тюлен, но със сигурност могат с новородено или с различни видове птици.
През есента морето отново започва да замръзва. Тънки слоеве лед се оформят на повърхността и нарастват слой след слой, постепенно образуващи непреодолима бариера. През късния ноември, Арктическият океан отново е запечатан с лед. Светлините на Северното сияние си играят в зимното небе. На другия край на планетата - в Антарктида се наблюдава Южното сияние.
блокове по бреговете разширяват със стотици мили земната площ. Под леда живеят малки подобни на скариди създания наречени крил. Те се хранят като остъргват микроскопични растения от леда. Удивителното е, че могат да се свиват и да придобиват големината, коато са имали като млади с цел да спестят енергия. 
