Наричан е още Иван Бильобер, Янев ден, Летен св. Иван. Като религиозен празник е свързан с раждането на Йоан Кръстител.

Това е денят на слънчевия кръговрат и далечното начало на зимата. На много места се вярва, че сутринта на този ден слънцето "играе", "завърта се", "тръгва към Зимата". Вярва се, че слънчето си почива, окъпва се в жива вода и подмладено тръгва назад.

Еньовден е свързан с обичаи със стар предхристиянски произход. В Синодика на цар Борил 1211г. пише, че се отправя анатема на онези, които "през юни месец, 24 ден, на рождество Йоан Кръстител вършат магии (творещих вльшвения) и ограбване на плодове ( плодов влачения) и правят през черна нощ всякакви сквернства и неща, подобни на езическа служба".

На този ден се къпят за здраве. Рано сутрин преди изгрев стари жени, булки и моми излизат да берат билки за здраве и магии.

На Еньовден твърде характерен е обичаят за грабене на плода, млякото или маслото от жени-житомамници, които през нощта голи отиват в чужда нива и откъсват най-едрите житни класове.

Срущу Еньовден момите пускат в медник с "мълчана вода" китка с пръстен, а на сутринта момиче, накичено като бурла (еньова буля), вади китките една по една с превързани очи. През това време останалите, пеят припевки, подобни на гатанки, които изразяват гадаене. Например: