У много народи в древния свят числото 7 има особена символика. За египетските и вавилонските философи то представлявало сума от две жизнени числа 3 и 4: трима човека – баща, майка и дете - са съставяли основата на живота, а четири било числото на посоките на света и посоката на вятъра, четирите възрасти на човешкия живот. Питагор отдавал голямо значение на числото седем като сума на числата 3 и 4: триъгълниците и четириъгълниците се считали през античността израз на завършеност и съвършенство. Седем още е числото на детствеността, на седемте дни от седмецата, на седемте тона от гамата, на седемте степени в науката.

Древните евреи починали числото седем. В Стария завет пише: „За шест дни създаде Господ небето и земята, морето и всичко в него, а на седмия ден почина”. Шабат е седмият ден за евреите. На седем хълма е основан Древен Рим. В християнството се говори за седем смърни гряха (гордост, алчност, похот, лакомия, гняв, мързел и завист) и седем тайнства (кръщение, миропомазване, причастие, свещенство, брак). Седем дни душата е около гроба. На седмия ден новороденото получава име. При мюсулманите мястото на висшето просвещение е седмото небе. Плеяди в гръцката митология се нарича съзведието от седем звезди. В приказките Синята брада има седем жени, Снежанка живее при седем джуджета и т.н.

С числото седем са свързани и най-известните паметници от античността, наричани Седемте чудеса на света. За първи път те са описани от финикийския писател Антипарт от Сидон през II век преди Хр.

Коментирай (8)

Коментирай

Моля, придържайте се към темата на статията. Груб език, лични атаки и обиди към когото и да е ще бъдат изтривани Спам, реклама и коментари, писани на латиница ще бъдат изтривани При грешка, презаредете браузъра, за да получите нов номер за въвеждане.
Име:
E-mail
Заглавие:
Коментар:
Номер за въвеждане:*

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.2